Ритъмът е във всичко

Магнетичният глас и вълшебните перкусии на Елица Тодорова е изключено да ви оставят безразлични. Уникалният дует на младата певица с най-утвърдения български барабанист и перкусионист Стоян Янкулов е признат по целия свят музикален феномен. Елица с лекота миксира традиционният фолклор с джаз, дръм енд бейс, етномотиви, класика и спонтанна импровизация. Резултатът е обаятелен. Един магнетичен глас и перкусия ни разказват своята фолклорна-джаз приказка. Ето какво сподели талантливата варненка специално за вас, приятелите на Az-Jenata.bg.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да бъда певица и танцьорка. По-късно чувайки африканските племенни ритми се зароди желание да пътувам и записвам ритуална фолклорна музика от цял свят.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?
Имам желание да представя в красива книга специфичната вокална техника на българските автентични народни песни. В нея ще бъдат включени всички тайни, в които са ме посветили артистите, които съм срещала. Тя ще представлява сериозна изненада за всеки търсач на силни усещания, тъй като пеенето е вълшебен акт, при който се подмладява духът и тялото. Заедно със Стоян Янкулов обмисляме възможността да направим Перкусионен Фестивал тук в България, в който да каним колеги от всички континенти. Работим върху реализирането на клип към пиесата “Джунджурия” от албумът ни “Дръмбой”.

Ще бъде интересно да споделите кога се зароди мечтата Ви да се занимавате с музика ? Как се спряхте на етно-джаз стила, в който работите в момента заедно със Стоян Янкулов?
Благодарение на моите родители, които са ме отгледали с много любов, успях да се докосна до необятния свят на музиката много рано. Още тригодишна, слушайки майка ми, която е певица, инстинктивно се нареждах до нея и певиците в хора на “Ансамбъл Варна” и пеех с тях. На 11-годишна възраст минавайки покрай музикалното училище във Варна с баща ми чух ритъма на барабаните и бях запленена.
През цялото време съм работила с мисълта да създам нещо свое, базиращо се върху богатия ни автентичен фолклор в комбинация с ритми от цял свят – музика, която да представя уникалната българска култура достойно пред света. Мечтата ми се реализира при срещата ми със властелина на барабаните Стоян Янкулов. И двамата сме израснали с почит към уникалния ни фолклор и имаме отношение към съвременните течения в електронната музика – дръм енд бейс, джаз, етномотиви, импровизация. Безценно е да срещнеш сродна душа, с която да реализираш идеите си.

Вие свирите на много различни инструменти, кои са любимите ви?
За мен всеки инструмент е една Вселена. В ударните инструменти е закодирана енергия, която, ако знаеш как да я направляваш, може да лекува. Дълги години са необходими да прекараш с инструмента си, за да стане той част от твоето тяло. Турската тарамбука, на която свиря, е много специална за мен. Обичам перкусиите от естествени природни материали – клавесин от чимшир, гуиро от кратунка, използвам инструмент, имитиращ звука на ручей. Но най-уникалният инструмент за мен си остава човешкият глас.

Обикаляте света с работата си, къде ви харесва най-много?
Допирите с различни култури дават много информация, приятелства и провокация. Еднакво уютно се чувствам на брега на Черно море, в Африка, в Брюксел или в родопската гора. Обичам да съм близо до ритъма на природата.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Любовта и вдъхновението на публиката! Излизането на албумът ни “Дръмбой” и официалното му представяне с концерти на Олимпийските игри в Атина през 2004.

Вашето дуо е носител на много награди, включително и на “Феномени 2005”. Коя е наградата или отличието, което би ви зарадвало най-много?
Прекрасно е да виждаш публиката, която излиза след наш концерт – едни усмихнати и одухотворени хора с много светлина и любов в очите. Ще съм щастлива да продължа да радвам хората с талантите, които Бог ми е дарил.

За кое отделяте повече време – за личния си живот или за работата си?
За мен те са едно цяло. Музиката и ритъмът е във всичко около нас.

Какво послание бихте отправили към българките?
Обичайте, трудете се, вярвайте в своята уникалност и сила. Бъдете здрави, естествени и усмихнати! Вдишвайте и разпръсквайте Любов!!!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят: Топлите цветове и черен, червен, бял.
Песен: “Сън” и “Лале ли си, зюмбюл ли си”
Вкус: мляко, мед и канела.
Място: Морето, гората, природата.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за близките и приятелите си?
В кухнята, както и в музиката, обичам да импровизирам. Таланта за готварското изкуство съм наследила от своя баща, който е Майстор готвач. Най-бързата рецепта е резенчета ябълка, поръсени с малко канела, забодете им по една клечка за зъби и сте готови!
С огромно удоволствие приготвям за моите приятели една салата, която си измислих, казва се “Салата Любов”:
Нарязват се на ситно 2-3 броя малки кисели краставички, 100 грама ролца от раци и се смесват с половин кутийка заквасена сметана и половин кутийка майонеза. Получената смес се разбърква и се добавя нарязан на ситно копър и разбира се, щипка Любов.