Моята бяла, сватбена рокля

Разказът ми е за едно от най-прекрасните, приказни и неотразими неща в човешкия живот. Сватбата и булчинската рокля. Оттогава са минали години. Но споменът за един от най-чудните мигове остава. Между другото в нашето семейство има традиция булчинските рокли да се пазят. Имаме няколко. Това ми даде повод да Ви пиша. Естествено е, че белият цвят е "класика в жанра". Той олицетворява нещо искрено, вълнуващо, лично, чудесно, божествено. Не случайно ангелът е бял. Белият цвят олицетворява най-голямата чистота на света. Искреността. Непреходността. Искреното желание за обич, за щастие, за бъдеще, за продължение на рода. Моята булчинска рокля е запазена на специално място. Когато се предава като ритуал от майка на дъщеря с няколко малки пендари, сякаш вълшебството за щастие се сбъдва. И следващото момиченце, започва да си мечтае да стане един ден булка, да бъде център на внимание, да бъде принцесата на своя избраник, който я поглъща с очи, възхищава й се, обожава я и я обича така, както никой не я е обичал до сега. За да има семейство, за да се продължи рода и всички мечти да се сбъднат. За това в моето семейство булчинските рокли се пазят. Та нали човекът, който я е носил, после става майка, баба и т.н. Когато ми стане мъчно, понякога я докосвам. Цветът на моята сватбена рокля бе и си остава белият. С много бродерия, дантели и красота. И една тайна нашивка, която се предава от рокля на рокля. Булчинските рокли в моето семейство се поставят или в стар голям мукавен куфар, с нафталин, или в голям найлонов плик. Когато се пренеса там горе, едно малко момиченце ще я погледне, а сигурно ще я докосне и ще си каже: "И аз искам да стана един ден булка!" Просто животът продължава, т.е. моята бяла булчинска рокля ще носи живот и след мен.