Още за детето - речта, играта и играчките

Речта: Всяко дете се ражда с умението да говори, но кога и как ще проговори зависи от възрастния. Речта се овладява чрез механизма на имитацията. Източник за развитие на детската реч е възрастният, а това става чрез показване и словесно обозначаване на различни неща или съвместни действия между детето и възрастния. До появата на първата действителна дума (около 1 г.), развитието на езика преминава стадии на: гукане, артикулиране на определени звуци и лепет – артикулиране на срички. Всяко дете се ражда с вроденост да говори, но кога и как ще се научи да говори зависи от средата. Основните стадии в развитието на езика са: гукане( 2 мес.), лепет (4-8 мес.), първи смислени думи (1г.), съчетания от две думи (1,6 – 2 г.), прости изречения (3 г.), сложни изречения и беседа (4 г.), на 5 г. детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания. Първо се появяват съобщителните изречения, след това подбудителните и накрая въпросителните.

Феноменът Игра: Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са отражение на действителността. Чрез играта децата се приобщават към света на възрастния. Тя е вродена и водеща в предучилищна възраст дейност. Създава условия за интелектуалното развитие на детето. Дава възможност да развие трите типа отношения: към предметите, към другите хора и към себе си. Първите предигрови форми започват да се развиват от 8-я месец след раждането на детето, като първоначално майката играе, а детето е зрител и реагира емоционално. Подготвителен етап за развитието на различните видове игри е предметната, която възниква при общуването на детето с възрастния. Играта може да бъде под формата на индивидуална (детето играе само), съвместна (дете – дете, дете – възрастен) и групова (няколко деца). Игрите биват и се развиват последователно, като сюжетно-ролеви (например игра на чичо доктор, мама и бебе и др.), игри-драматизации (по сюжет от приказка или филмче), режисьорски (детето само разиграва сюжет и изпълнява ролите на всички персонажи), строително-конструктивни ("Строител") и игри с правила (например криеница, подвижни игри с топка и др., като се изисква спазването на определени правила). Игрите особено допринасят за социализацията на детето – включването на индивида в обществените отношения. В предучилищна възраст водещата дейност е игровата.

Играчката: Чрез нея се осигуряват условия за ранното усвояване на обществения опит и за комплексното развитие на децата. Тя е специфичен предмет предназначен за игра и обединява основните дейности: игра, труд и учение. Необходимо е да отговаря на определени условия за сигурност и нравствено възпитание. Желателно е играчките да бъдат безопасни и здрави, както и подбрани според възрастта на детето. При деца под 3 г. избягвайте дребни или разглобяеми играчки, кукли с коси, зарчета. В кърмаческа възраст се препоръчват гумените и меки играчки, но не плюшени. Разбира се, в предучилищна възраст играчките се обогатяват и са различни за момиченцата и момченцата. Препоръчителни са дидактичните игри, т.е. игрите с образователни цели. И още нещо, погледнете детето си, когато играе, и може би ще познаете в него себе си. Огромно постижение е да станете за детето си образец за подражание. Само когато сте в играта с вашето дете, можете да го разберете истински. Играйте с детето си.

Мариана Чомпалова, детски соц. педагог