Сватбеният ден

Искам да Ви разкажа за нашия сватбен ден. Той бе подготвен от мен и съпруга ми, в продължение на 2 месеца и половина. Имахме много гости на сватбеното тържество – 120 души, а това само по себе си изисква перфектна организация. Разчертахме масите на заведението, в което щеше да се проведе сватбата и с помощта на компютъра позиционирахме всеки на определено място, после разпечатахме схемата и на всеки от поканените гости разпечатахме специална табелка с името му. Купихме чудесни покани, надписах всичките на ръка със сребрист химикал. Купихме, заедно с кръстницата, късметчета и цветчета за окачване на гостите, украса за сватбарската кола, изключително изискан поднос за халките във формата на сърце, кристални чаши и бяла панделка за тях. Освен традиционните дребни аксесоари, които изброих, решихме за всеки наш поканен приятел, роднина и близък да има картичка в плик, която да надпише с пожелание, за да ни остане за спомен. Уверявам Ви, това е чудесна идея. С радост и днес чета всички чудесни пожелания, които получихме на сватбата от нашите гости, когато искам да си припомня нашия сватбен ден.

Роклята, обувките и чантата разбира се за една булка са съществено важни, затова тях ги избирах дълго и прецизно. Съветници ми бяха две приятелки и разбира се, моята майка. Съпругът ми видя сватбената рокля за първи път в деня на сватбата ни, когато дойде да ме вземе от дома. Наистина бе очарован и много приятно изненадан, но не само от роклята, но и от прическата ми и целия ми вид. За разлика от други сватби, на които съм присъствала, аз не исках да ме "откупуват" за жълти стотинки, а исках да ми изрецитира моят бъдеш мъж, стихотворение, което е подбрал специално за мене, без аз да го зная до деня на сватбата. Получи се чудесна еуфория, всички бяха пленени от чудесните строфи, разбира се най-много аз.

За съвета и ресторанта няма да разказвам подробно, нашите близки и приятели си спомнят с добри чувства, надявам се, за голямата веселба и нашия незабравим сватбен ден. Искам само да добавя, че Дижея беше най-добрият в града, песните, които бяхме подготвили съвместно с него, бяха съобразени с интересите на всички наши гости и затова се получи чудесно пиршество, от което никой не искаше да си тръгне. Освен това бяхме подготвили и три игри в хода на сватбата, без да броим обичайното хвърляне на букета, за което на нашата сватба имаше невероятно много желаещи да участват в надпреварата. Направихме много снимки, които да запазят спомена жив, символично се качихме и управлявахме "кораба на живота" в курорт "Дружба", където беше сватбата ни. Наистина сме щастливи със съпруга ми Здравко, че успяхме сами да организираме това пищно тържество, което сля пътя ни в един.

На всички младоженци желаем красиви и неповторими сватбени дни, а на всички, които са минали по този път, нека по-често си спомнят за чудесния ден, защото той е извор на радост и наслада.