По пътя на виното

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да съм балерина. Взимах уроци в едно балетно студио, но за съжаление израснах много висока и се оказа, че не мога да продължа. Не си спомням да съм съжалявала много, защото междувременно вече исках да съм лекар или художник. Станах наистина художник.

Как открихте магията на виното?
Завърших приложни изкуства, специалност металопластика, по-късно и изкуствознание, но всъщност заниманията ми бяха в областта на модния дизайн. И така до 2002 година, когато един мой приятел, собственик на винарна, ме покани да се присъединя към екипа му. Не се колебах изобщо – първо, защото обичах виното – обожавам да го пия в компанията на приятели и да говорим за него и второ чувствах, че е дошло време за някаква промяна – модата беше вече скучно занимание за мен. Завърших курс за сомелиери при Андрю Бел /очарователен американец, живял 20 години във Франция, тънък познавач на бургундски вина/ и много скоро след това се явих на конкурс за сомелиери /между другото бях единствената жена/ и се представих учудващо добре.

Разкажете за най-интересното вино, което сте дегустирала?
Интересните вина са доста. Имам приятелка в Щатите, чийто съпруг е оценител на вино и храна за хотели и ресторанти в Калифорния, и в тяхната компания са се случвали наистина интересни дегустации, но може би най-запомнящата за мен ще бъде в Дюселдорф на Prowine 2002, когато на австралийския щанд ме поканиха да дегустирам 17 техни вина. Бях в началото на моя път като сомелиер и може би неизкушения ми все още нос ги беше впечатлил.

Има ли интерес българинът към хубавото вино според Вас?
В България интересът към виното и винената култура е в положителна прогресия – нещо, което ме радва и нещо, за което работя. Това не е случайно. Все повече български винарни работят в посока създаване на изключителни вина с високо качество – например Кановвинярд, Санта Сара, Беса Валей...

Някои от любимите Ви вина?
Много обичам шампанско розе и съм любопитна какво ще направят Миролио от тяхното пино ноар.

Член сте на клуба "Винен наблюдател" – какво е предизвикателството на това Ви начинание?
Членството в клуба “Винен наблюдател” ми откри нови възможности за дегустиране и оценяване на вина в компанията на специално общество – изкушени виноценители, хора, които имат не само дегустаторски способности, но и дар словото за професионална оценка. Всяка сбирка е изключително преживяване – около петнадесет вина се опитват на сляпа дегустация.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Сигурно ще прозвучи като клише, но професионалните успехи не са това, с което най-много се гордея. По-важно за мен е любовта, която имам от страна на моя син, на семейството ми и на приятелите ми.

За какво мечтаете?
Мечтая България да стане като едно голямо лозе. Има всички данни за това – климат, географско разположение, почви и запалени хора, които да го направят. Силно вярвам в тази моя мечта. А иначе, това, което най-много искам е да обикалям света по пътя на виното.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Професионалните ми успехи би трябвало да ги оценяват други хора. Напоследък съм горда от това, че запалих да пие вино една моя приятелка, която не пиеше нищо друго освен бира.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Чувствам се добре в кожата ми на жена. Не мисля, че е по-голямо геройство от това да бъдеш мъж. И за двете се изисква вкус към живота.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат себе си. Всяка жена има някаква уникална роля в сложния пъзел на божествения замисъл.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Харесвам сложните цветове – един от любимите ми е ванила.
Песента, която мисля, че винаги ще харесвам е Wish you were here на Pink Floyd.
Имам огромна колекция от любими вкусове, но това, което винаги ме изумява е как може да има такъв сладостен природен аромат като този на ягодата и малината и по-специално на горската ягода. Ако не беше натурален, щеше да бъде кич.
Била съм на доста интересни места по света. Едно от тях е Калифорнийската пустиня, Лондон е изумителен град, Италия – като страна с невероятния си усет за храна и вино. Последното ми прекрасно прекарване беше в село Ичера в Сливенския Балкан.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си? И с какво вино към него?
Обичам да готвя, но напоследък нямам много време за това. Имам рецепти от българска, италианска, испанска, кубинска, индийска и китайска кухня. Може би ще бъде интересна и лесна рецептата ми за картофи по каталунски:

Нарязвате на тънки шайби пет средно големи картофа /по възможност с кората/, също на шайби една глава лук, подреждате ги в тенджера с дебело дъно, прибавяте 5-6 скилидки чесън, клонка свеж розмарин /или една-две щипки сух/, една чушка, нарязана на кръгчета, сол, половин чаша зехтин и 2/3 чаша вода. Варите под капак около 25 минути без да бъркате. Опитайте в комбинация с рубин. Прелестно е.