“Под игото” разказан в 5 страници

Прекрасно, това е добър ден за българските ученици. Какво по-хубаво от това да прочетеш цяла книга за половин час и да наизустиш старите тестове, като отговориш на 20-тина въпроса от типа:

Кой е Боримечката?

а/ герой от “Под игото”
б/ партизанин
в/ прякор на мутра

Ще кажете и това е нещо? Все пак децата ще знаят основни събития от българската история, както и ще познават българските литературни класици. Аз разбира се приветствам начинанието, но ръкопляскайки си задавам и някои въпроси. Кому е нужно да копираме всичко иностранно? Дали пак няма да се оплетем в примката на криворазбраната цивилизация? Нали именно в днешно време се стремим българското образование да се оттласне от типа пенкилер по всичко и да бъде по европейски образец. Не се съмнявам, че хора от старата школа са добри в преразказа, но колко добри ще са децата ни в създаването на свой текст? Ако всичко, което четат са сбити преразкази на вечните книги /защото все още ги няма и филмирани/, то колко богат ще бъде речникът им на български език? Как ще могат да уловят духа на времето, в което е творил авторът, да различават различните образности у различните творци? Минавайки на тестови галоп през българската класика ще намерят ли нещо различно в стила на “Под игото” и “Железният светилник” например? Не е ли по-добре да прочетат 10 книги, но те да оставят трайна диря в съзнанието им, отколкото да прочетат 100 еднотипни сбити преразказа с елементи на разсъждение и да имат 100 точки на теста по български език и литература, само защото са зачертали верните отговори? Може би четенето на книги в оригинал ще остане за единиците, желаещи да се запишат в кръжока по българска литература? Но кой ще го направи, ако това е скъпо струващо хоби, което няма да даде хляб в ръцете на подрастващите – по-добре е да изберат СИП по чужд език, компютри или икономика.

Винаги съм смятала, че часовете по българска литература трябва да са часове, в които преди всичко друго, да се възпитава любов към езика, любов към родното, да се възпитава усет към езика и творческото мислене.

Или ще кажете, че когато влезем в големия свят, българският език няма да влиза в тестовете на Евросъюза и няма да е критерий за образованост.

Е, ако това е начин за оттласкване от българското и конвергенция, граничеща с обезличаването, няма да са ни нужни много поколения, за да успеем да я прокараме.