Нова Година – време за равносметка

Освен време за подаръци, изобилие от храна, забавления, приятни мигове с любими хора, Нова година неминуемо е и време за равносметка. Понякога се чувстваме приятно удовлетворени от постигнатото, понякога едвам сдържаме сълзите си на разочарование и болка от провала. Задаваме си безброй въпроси:

Какво свърших през годината? – Опитваме се да отметнем всички положителни неща, които сме били планирали за изминалата година и сме успели да ги реализираме, благодарение на нашата организираност, упоритост и трудолюбие. Ако сме честни, понякога си признаваме, че тази година просто сме имали късмет, нещата въпреки нас да се подредят по един великолепен начин.

Какво още можех да направя? – Ако сме от категорията вечни максималисти си казваме, че животът е твърде кратък, а ние не сме успели да свършим и половината от нещата, които сме искали. Обещаваме си, че догодина не само ще наваксаме пропуснатото, но си правим още по-грандиозни планове за осъществяване.

Какво не направих както трябва? – Понякога ни нападат угризения, че не правим нищо както трябва и отваряме широко вратата за самообвинението.

Какво пропуснах? – Едва започнали със самобичуването, се сещаме колко неща всъщност безвъзвратно сме пропуснали по една или друга причина и това направо ни хвърля в бездната на отчаянието. Нали всъщност беше време за празник?

И накрая остава един безмълвен въпрос? – Защо? Защо все така? Защо все на мен? Защо по това време на годината? Защо не беше по-иначе? Защо съм такава? Защо съм вечния карък? Защо? Защо? Защо?

За да бъде обективна равносметката ни по-добре е да вземем лист и химикал и да разделим, както подобава, листа на две: положителни и отрицателни. След това, ако сме оптимисти, а по Коледа дори и най-заклетите песимисти стават една идея по обнадеждени за бъдещето, не защото има причина, ами заради въздуха и магията във въздуха. Та, ако сме такива не е зле да потърсим положителното в провалите си, да анализираме грешките и да извлечем поуката. Който не го е правил навреме в училище, рано или късно идва денят. За някои от нас, доста по-често, отколкото за други.

В крайна сметка, ако сме оцелели, живи сме и сме здрави и тази година, имаме шанс за бъдеще. Време е да се научим да ценим и малките неща, да не правим грандиозни неосъществими планове, особено ако не всичко зависи само от нас.

Помислете само, какъв ще бъде денят след утре, ако утре слънцето реши да не изгрее. По-важно от всички планове и постижения е да живеем така, че ако утре за нас забие камбаната да знаем, че дори да не сме свършили много на тази земя сме живели достойно, нямаме скрити грехове и зли помисли. Но... след времето за равносметка идва време за празнуване. Така че обещайте си една по-добра, по-богата, по-щастлива Нова Година и давайте смело напред.