Адаптацията на детето в предучилищно заведение

Решили сте да дадете своето дете на ясли или в детска градина. Но възниква проблем – че мама, която е била винаги с детето, ще бъде само вечер, а през останалото време детето ще бъде с поне още десетина деца, и всяко от тях претендиращо за вниманието на детската учителка?
Как се извършва самата адаптация?
Адаптацията представлява приспособяването на организма към нова среда, за детето детската градина е естествено ново, още неизвестно пространство, с ново обкръжение и нови отношения.
Адаптацията включва широк спектър от индивидуални реакции, чиито характер зависи от психофизиологическите и личностните особености на детето, от сложността на семейните отношения, от условията в предучилищните заведения. Т. е. както се досещате, всяко дете привиква по различен начин.
Все пак може да се забележат някои закономерности, които е добре да се кажат на родителите.

Първо трябва да знаете, че 2-3 год. дете не изпитва нужда да общува със свои връстници, докато тя не се сформира. На тези години за детето партньор за играта е възрастният, той е и образец за подражание и удовлетворява потребността на детето с внимание и сътрудничество.
А връстниците не могат, защото те самите се нуждаят все още от такова внимание.
Затова нормалното дете не може толкова бързо да се адаптира към яслите, особено ако е силно привързано към майката, започва и бурен протест у детето, ако е впечатлително и чувствително.
Децата на 2-3 години изпитват страх от непознати хора и нови ситуации, които се появяват в яслата. Този страх е една от причините за трудната адаптация.
Често страхът от нови хора и ситуации води до това, че детето става по-възбудимо, обидчиво, плачливо, по-често боледува, защото стресът изтощава организма.
Всъщност при момченцата на 3-5 год. адаптацията протича по-трудно, отколкото при момиченцата, защото те са привързани по-силно към майката и реагират по-болезнено на раздялата с нея.
За емоционално неразвитите деца – обратно, при тях протича лесно адаптацията, защото при тях няма сформирана привързаност към майката.
Психолозите дават за пример следния парадокс: колкото по-рано детето бъде дадено в предучилищно заведение (напр. на 1 год.), по-късно то ще има по-развито чувство за колективизъм.
Първичният емоционален контакт при такова дете се установява не с майката, а с връстниците, а това не действа добре на развитието на емоционалната сфера и в по-далечно бъдеще такова дете може да изпита дълбоки чувства – любов, привързаност, състрадание.
По този начин, колкото по-силно е развита връзката с майката, толкова по-трудно се извършва адаптацията.
За съжаление, проблемите на адаптацията не могат да се преодолеят от всички деца, при някой от тях може да доведе до невроза.
Ако адаптацията в детските ясли не е завършила за повече от 1 година, това е сигнал за родителите, че заедно с детето трябва да се обърнете към специалист.

По наблюдения на психолозите, средният срок за адаптация е приблизително:
- за ясли – 7-10 дни;
- за детска градина (след 3 годинки) – 2-3 седмици;
- за детска градина (в предучилищна възраст) – до 1 месец.

Много зле в предучилищни заведения се чувстват деца с флегматичен темперамент. Те не смогват на темпа на живот в детската градина, не могат бързо да се обуват и обличат за разходка, за игра. А ако учителката не разбира това дете, проблемът му още повече се задълбочава и емоционалният стрес действа по такъв начин, че то става още по-вяло и безучастно.
Ако сте забелязали проблем с адаптацията на вашето дете, поговорете с учителката за това.
Усложняващ фактор в адаптацията е и конфликтът в семейството, необщителността на родителите. Децата неволно вземат негативните черти от поведението на родителите, което пък от своя страна усложнява отношението с връстниците. Те са винаги неуверени и нерешителни, силно се вълнуват, съмняват се и затова не ги приемат в групата.

Какво се препоръчва?
Ако детето страда от нервно нарушение, то трябва да го дадете на детска градина не по-рано от 3 години за момичета и 3 и половина за момчета.
Ако детето е единствено в семейството, често боледува, изпитва страх, то постъпването в детска градина трябва да става постепенно. В началото само да се запознае с групата, с учителката. После да разгледа заедно с децата играчките, за да се създаде интерес към новата среда и обкръжение. След няколко дни може да го заведете само до обяд. В зависимост от поведението на детето трябва да увеличавате времето на пребиваване в детската градина. Вкъщи трябва да играете с детето подвижни емоционални игри, тъй като ако детето в детското заведение се чувства сковано и напрегнато и ако не се разреди това напрежение, може да доведе до неврози.