Кажи, баба No, thank you

И така, ако уважаваш добрата храна, сигурно вече знаеш, че не е достатъчно една мазнина да е от растителен произход – тоест без холестерол и наситени мастни киселини. В момента като че ли най-важното, което трябва да се запиташ за всяка растителна мазнина в храната си, е хидрогенирана ли е. Ако е така, това означава, че е втвърдена чрез химическа реакция с участието на водород и че съдържа транс мазнини (или транс изомери на мастните киселини), което никак не е добра новина.

Растителните мазнини в естествения си течен вид са по-скоро полезни.
Те понижават лошия холестерол и повишават добрия – този, който прочиства кръвоносните съдове от отлагания.
Животинските мазнини пък временно повишават и лошия, и добрия холестерол. След това нивата им лесно се нормализират, особено ако си физически активен и не ги употребяваш в прекалено големи количества.
При приемане на хидрогенирани растителни мазнини обаче, които са промишлено създадени и пълни с транс изомери, лошият холестерол се повишава, добрият спада и това положение се задържа доста дълго време, докато организмът търси начин да се справи с несвойствената храна. Този двоен отрицателен ефект върху съотношението между добрия и лошия холестерол е два пъти по-силен от ефекта на животинските мазнини.

Транс мазнините толкова натоварват сърдечно-съдовата система, че според учени от Харвардския институт за обществено здраве замяната им с течни растителни мазнини би предотвратила по 30 000 смъртни случая годишно в Съединените щати.
В прословутия си план за действие “Храни и хранене 2005 – 2010” българското здравно министерство също посочва прекалената употреба на транс мазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.

В България обаче избягването на транс мазнините все още е доста по-трудно отколкото в САЩ, където обявяването им върху опаковката на хранителните продукти е задължително.
Поради ниската им цена и висока трайност те се използват едва ли не навсякъде.
Освен това няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките.
Така че ако пише само “растителни мазнини” ще трябва да се ориентираш сам дали са хидрогенирани или не.
Или просто предпочети продукт с подробна информация за съдържанието, поне докато и в България се въведат по-строги правила в тази област.

Ето някои храни, които съдържат транс мазнините:

* общо взето всички продукти в заведенията за бързо хранене – това едва ли те изненадва, особено ако си гледал филма на Морган Спърлок Super Size Me и си видял ефекта от редовното ядене в Макдоналдс.

* всички готови баници и закуски, бутер тесто, промишлено произведени тестени изделия с много малки изключения (като белгийски бисквити с краве масло например – всичко е въпрос на взиране в дребните букви).

* солети, чипс, царевични пръчици (почти всяка българска майка ги носи неотлъчно в количката на детенцето, а над детските площадки се носи тежък дъх на промишлен маргарин.)

* шоколад – точно така, там където пише “растителни мазнини”. Не бързай да страдаш обаче – все пак има някои шоколади, които съдържат само краве масло, чети внимателно.

* така наречената “растителна сметана”, в която май единствен растителен елемент е хидрогенирана мазнина. И разбира се всички ястия приготвени с такава сметана в ресторантите.

* пуканки за микровълнова печка – но винаги можеш да си направиш истински и много по-вкусни. Царевица за пукане се продава в Халите и по пазарите.

* зърнени закуски от типа на корнфлейкс и разновидностите му.

* и да не забравим маргарина. Вкусът му хич не го бива, особено в сравнение с други вредни за здравето неща. Маслото е къде-къде по-вкусно и прави магии с вкусовете и ароматите на храните, когато готвиш с него.
Има и производители на маргарин, които се опитват да избегнат транс мазнините.
Засега не са се утвърдили на българския пазар, но ако се интересуваш хвърляй по едно око на етикетите – тепърва ще има новости в тази област.

Материалът е предоставен от Gorichka.bg