Лесно ли е да простим на Сирни заговезни?
Днес е Сирни Заговезни (прошка) един остарял и непопулярен сред милионите градски чеда празник. По принцип този празник е обвързан с Великден и хората навремето на този ден са се подготвяли за новите пости, както и да изпратят зимата и да посрещнат отговорностите, които ги очакват през пролетта. Яде се и се пие като за последно, защото след това започват Великденските пости. На трапезата задължително е трябвало да има баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва.
Българските празници и обичаи са логични и спазват хронологията и ритъма на полския живот. Така е било още от езическо време. Когато българите са били покръстени, Църквата е подходила доста хитро и прагматично – на всеки езически обичай да съответства по някакъв християнски.
Така е и със Сирни заговезни. Характерни за този ден са кукерските шествия, съпътствани от ритуали с подчертано езически характер.
Популярно е било и паленето на огньове, които да изгонят злите сили и да започнат новия живот през пролетта. Вярвало се е, че колкото по-голям е бил огънят, толкова по-защитени ще бъдат селяните, животните и реколтата им. Докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря градушка. Най-забавното от всичко е правенето на топки от слама, по-късно, а дори и до ден днешен в Софийско се спазва този обичай – правят се топки от парцали, увиват се с тел или телена мрежа, за да е по-безопасно за децата и се закачат на пръчка или тел. Така направената топка се запалва и се върти над главата. Невероятно красиво и запомнящо се.
Тъй като все още не са ги налегнали тежките задължения по полската работа, целият ден е бил посветен на забавления и игри. Най-весели са вечерните ритуални игри (хамкане). На гредата под тавана в къщи се закача конец и на края му се овързва варено яйце, целта е само с уста то да бъде уловено и изядено. Цялото семейство участва в играта и разбира се най-много от всички се забавляват децата. Същото се повтаря и с бяла халва, след което конецът се пали за здраве за всеки член от семейството.
Когато българските земи са се приобщили към християнството, към тези обичаи да се гонят злите сили се е добавила и християнската прошка. На този ден хората искат прошка за изминалата година от по-възрастните с думите – Прости ми... и отговорът е Просто да ти е, Господ да прощава.
По този начин се декларира, че Господ няма да прости на сгрешилите, ако те първо не поискат прошка от тези, които са наранили. Запознавайки се с минали традиции на нашия народ, бихме могли да извлечем сентенцията и да не спазваме механично постите, като някакъв вид всеобща диета, а да познаваме същината на християнските традиции. И независимо от това дали постим или не, дали палим свещи или не, да запазим светлината в душите си и сакралните принципи на християнството, които би трябвало да ни приближават повече един към друг, а не да ни разделят и да казваме по-често – Прости ми, за да можем да продължим живота си на чисто.
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
И още нещо за много знаещите-днес е роден предателя на Христос-Иуда.
А за прошките-много хубав празник,но нека си говорим истината,не може да се прости всичко и на всяка цена..Ние сме само хора!
Не знам дали отговорът може да бъде еднозначен, знам само че е еднакво лесно и трудно, човек да поиска прошка, както и да прости! Като казвам и лесно, и трудно, изхождам от това какъв по характер е човек...Няма да се впускам в разсъждения, ще кажа само - няма непростими неща!
Хубаво е на този ден да поискаме прошка, както и да отворим душата, сърцето си...всичките си сетива и да простим, така както бихме искали и на нас да простят!
Празника, или по-скоро обичая е много хубав - моите родители са ми разказавли как са отбелязвали този ден, когато са били деца, а аз самата веднъж като дете, бях свидетел на паленето на огньове и кукерско шествие! Изключително е! Дано тази традиция се запази и предаде на поколенията!
Още от Семейство
- Тръгва благотворително шоу за закриване на дом за деца с увреждания в Шумен
- Репетиция за бъдещи първокласници
- Последната Малка къща за деца от дома в с. Могилино беше открита в София
- Наръчник за приемни родители
- Днес е Голяма Богородица - Честит имен ден, Мария!
- Учители и родители заедно за доброто на децата
