Обичаят „погача“ или „пита“ се прави на 40-ия ден от раждането на новия член на семейството. Както душите на починалите хора имат 40 дни, за да се простят със земния свят и да намерят пътя към отвъдното, така и душата на бебето има нужда от време, за да „забрави“ това, което знае за света на сенките и да остане в нашия свят. Първите 40 дни са дни на откъсване и период на адаптация на новороденото и неговата майка, която също се е докоснала до отвъдното. Краят се отбелязва тържествено и е свързан както с църквата, така и с някои важни домашни ритуали.
На 40-ия ден родилката се къпе, облича се с празнични дрехи и отива на църква. В някои райони на България взема със себе си китка здравец. Казват, че ако на път за църквата срещне момче, значи следващото й дете ще е от мъжки пол, ако е девойка, значи ще си има момиченце. Попът чете на майката и детето молитва за очистване. След като приключи църковният ритуал, майката и бебето се връщат у дома. Подготвя се трапеза със сладки храни и питиета (да е сладък животът на детето) и майката посреща само жени (жени, които са в цикъл не бива да посещават бебето). Мъже не се допускат, а в съвременния вариант таткото черпи приятелите си извън дома.
Над главата на родилката млада жена с живи родители трябва да разчупи питката, а други две държат бяла кърпа над главата на майката, за да не изпадат трохите (да не избяга късмета на детето). После питката се раздава с мед на гостите, а те пускат пари (монети, за да дрънкат) в кърпата. Връзват я на възел, за да е спестливо детето, но не много стегнат, за да не е скъперник. Майката вдига възела на високо, за да порасне високо детето. Жените подаряват дребни подаръци за бебето, най-често дрехи и играчки.
Когато гостенките си тръгват, не бива да се сбогуват с майката, за да не й избяга кърмата.
С този първи празник майката и бебето заемат своето място в семейството и общността. Жената вече има нова важна роля, тя е станала майка и представя пред света своето дете.
Прочетете още: