Никогаш лоша дума не съм казувала

Каква бяхте като дете?
Весела и засмена, като сека пролет. По онуй време ходех с моита баба да правим мартенички, навивах бела и червена вълна. Откак се помна все мартеници правя и раздавам.

Защо раздавате мартеници? Какво е посланието, което отправяте към хората?
Белата вълна в мартеницата е благословение за дълъг живот, а червената за здраве и сила. Зимата ората стануват бледи, болнави и как ги закича живото наново, се враща къде них. Как поточетата стануват пълноводни, така и ората, стануват жизнени.
Как овоштята се отрупват с цвет, така и ората да се отрупат с благодат. Видите ли ме да идвам, да знаювате, че зимата че си оди и слънце че грее и пролет, че доди.

Според Вас, българите уважават ли своите традиции?
Бе, кво да ви оратим, едно време си беше едно време. Днеска свето се промени, песнуват по новому, оратат по другому, поназнаюват чуждоземски, и чуждоземски обичае празнуват. Ну баба си Марта уважават, кое си е право, право си е. И как да не ме почитат, бабе, като живот им носим и радост.

От къде идват корените на този празник?
Други народи спазват ли този ритуал да си подаряват мартеници на първи март. Нашенски си е празникот, баба ти Марта си е балканджийка. Верно жена от село, ма обичлива. Никогаш лоша дума не съм казувала, само народу съм благословяла. Злото да ги заборави, лошотията от червенио цвет бега,
това от баба си Марта да знаеш, в това балгарете са вервали, още кога по тия земи са дохождали. И от малите дечина начвам да връзвам, че лошотията най-лесно ги пипнува щото са маленки. И на телетата и на агнетата и на козетата и на кончетата на опашлетата, вразнувам.

Докога, бабо, трябва да носим мартениците?
Поверието дума докогаш видиш щеркел да лити или лестовица, ма вие сига у големиу град каде ке видите, бе дете.
Одете, бабе, по-често у гората – чист воздух да подишате, да се не тровите у оная матилка.
У килии бабе се заврехте, а селата празни, бабе, живот нема. Ма сичко, че се оправи, ке видите – само Господ здраве да ви дава, не му се ядвайте и по-длъшко, че живувате. И кат видите цъфнало дръвче, тогаз да я свалите и да го окичите. Гледувай да е плодовито.

Има ли опасност, приобщавайки се към Европейските традиции да забравим родните?
Не го назнаювам много тоя союз, проста жена сам, народна, но като се дзверим как ората се разбегват по свето като лестовички, чини ми се, че голема опасност иде за българщината. Но па и нашию народ е корав, каково ли робство не е преживел, каков ли глад не е гладувал, каково ли не е работил и на какво ли се не е научил – та вервам нема да заборави и баш нашенските си обичае. Ама младите много се въргат по новиу свет. Но млади са, нека отад, нека видат, па да се надевам па при баба да се вратат, па рака да ми целиват и па мартеници да им връзнувам.

На какво искате да научите своите внуци?
Да уважават българскио род и традиции, да ги учат и да ги назнайват. Да не приемат сичкото ритуале отгоре отгоре, а да знаюват откаде дохождат, на каде отиват. От коя страна измерюват балгарщината, какво кажуват.
Ако това не направат българското, че си иде.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да са ми румени и красиви, работливи и обичливи.

Любим цвят?
Белио и червенио, че как другак. Аресува ми да се гиздим с тех и мислим, че са си баш нашенски цветове. Длибоко са вързани с целата ни история и обичае, с веруванията и песнованията.

Песен?
Баба не си ли тропне едно орце, по нашенски, каков празник, ще да е?

Вкус?
Бяло козе сирене и червено винце.

Място?
Балкана. Нема нищо по убаво от това да чуваш как гората се разубавява, новию живот се разтичва налево надесно. Пролетниу ветор се шмугвува у косите на тревите и птичките прилитват домока. Убаво беше да е и ората, да си се върнат домака от чужбинско, да си работат по нашенско, домаска деца да чуват и по нашенски да оратат.
Язека верно сам стара, не знаювам да оратим по книжовному, ама много по нашта земля сам одила, с много ора другаровала, па от нашио си език, нема по убав. И адетите са ни адети и ората ни ора.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Качамак, забаркувам с точилката. И такуванка отгорека като натрошим бело сирене и масълце, блажничко, вкусничко, пръстите си да оближеш.

Всичко за Баба Марта и мартениците