Интимната хигиена

Тоалетът
Като всяка друга част на тялото, но без излишно престараване, половите органи трябва да се поддържат безукорно чисти.
По природа влагалищната среда е така устроена, че предпазва влагалището от външни агресии. За да е в добро състояние, от изключително значение е да я запазим непроменена.

Какъв сапун да използваме за интимния тоалет?
Най-обикновен или някакъв мек сапун. Киселите сапуни не се препоръчват. Реакцията на влагалището е достатъчно кисела, за да поддържа бактериалната флора в добро състояние. Ако допълнително се внесе киселинност, ще се наруши създаденото равновесие. Новата среда ще предизвика развитието на друг вид флора, главно гъбички, които причиняват инфекции, наречени микози.

Наложителна ли е употребата на антисептични средства?
Антисептични средства трябва да се употребяват по изключение, защото освен вредните, те ще унищожат и полезните бактерии, които предпазват влагалищната среда.

Да употребяваме ли дезодоранти?
Влагалище, което е в добро биологично състояние, не мирише лошо. Специфичната му миризма се дължи на секрецията на мастните жлези, каквито имат всички бозайници и които имат за цел да привличат мъжкия индивид.
Изобщо не е необходимо да се използват обезмирисяващи или парфюмирани сапуни, тъй като те не са в състояние да премахнат присъщата на секрециите миризма. Подобни препарати само могат да раздразнят лигавицата. Ако доловите необичайна миризма, тя е знак за някаква инфекция. Преди да се е усложнила, посъветвайте се с лекар.

Най-добрият начин да се прави интимен тоалет
Тоалетът трябва да е външен, за да не се нарушава равновесието на влагалищната среда. Вулвата и анусът следва да се мият поотделно, два пъти дневно – сутрин и вечер, с хладка вода, тоалетна ръкавица и мек сапун. След изплакване с чиста вода, подсушаването става с чиста и суха кърпа. Влажните кърпи са източник на бактерии, които причиняват инфекции.

Защо трябва да се избягва вътрешният тоалет?
Ако тоалетът на входа на влагалището е нещо нормално, тъй като то е в постоянен контакт с външната среда, вътрешният тоалет, стигащ до шийката, не е наложителен. Влагалище в добро здравословно състояние е чисто от само себе си, тъй като специфичните му бактерии поддържат предпазната кисела среда. Слузта не се задържа вътре, а директно се изхвърля навън. Всекидневният вътрешен тоалет води до разрушаване на природната влагалищна среда и я прави уязвима за действието на микробите.

При кои случаи се нуждаем от вътрешен тоалет?
Единственият допустим начин за правене на вътрешен тоалет е да прокараме два мокри пръста по стените на влагалището. Този вид почистване може да се приложи само в отделни случаи:

• След менструация, за да се премахват остатъците от тампона, които евентуално са полепнали там, или на дребни парченца кръв, които все още не са изхвърлени. Така може да се избегне микробна инфекция.
• След полов акт.

Този вътрешен тоалет се прави с чиста вода.

Отношението ни към влагалищните промивки
Влагалищните промивки със струя вода или с иригатор не са полезни. Те унищожават природната бактериална флора, променят вътрешната кисела среда, правят я уязвима. Със сигурност може да се каже, че престараването води до неприятности, причинени от вагинални инфекции.