Щастието зависи от нас

Мариана Де Мео. Името й е такова, защото дядо й е италианец. Завършила е НАТФИЗ, специалност пантомима. Работила е какво ли не: автор и водещ на детско предаване, сценарист на ТВ предавания, работила в подслон за жени, жертви на домашно насилие, организирала кампании за местни избори, работила е в отдел “Секюрити” в Американското посолство, помагала в кампаниите и разпределянето на средствата в “Българската Коледа” и “бТВ-твоята помощ”. Изпълнителен директор на фондация “Щедро сърце”. Благодарение на шоколадова фабрика “Милмекс” реализира идеята си за ФОСТЪР – шоколадови бонбони увити в късмет. На 34 години

Като дете, каква мечтаехте да станете когато пораснете?
Още на 10 години започнах да се занимавам с пантомима. Мечтаех да стана актриса. Освен това спортувах много и тайничко на три наредени от мен табуретки в къщи се изкачвах на най-високата, която беше първо място, въображаем човек ме награждаваше, даваше ми медал и купа, след което се извъртах леко, за да проследя вдигащия се трикольор и да изслушам химна. Сещате се, че това беше любимата ми игра.

Като собственик на бонбоните с късмети Фостър, бихте ли ни казали кой е любимият ви шоколадов вкус и кой е най-големият късмет, който ви се е падал досега?
Толкова обичам шоколад, че ми е трудно да кажа кой е любимият ми вкус. Скоро ще видите на пазара новите ни кутии с нови вкусове и за един от тях мога да кажа, че е фантастичен – смокиня с млечен шоколад. Натурален шоколад с портокалови корички също ми е фаворит.
Нашите бонбони са увити в късмет и се казват ФОСТЪР, на името на горски Елф, който наистина сбъдва желания. Приказката за прекрасен шоколад обвит в късмет и поднесен на любим човек ме вдъхновява всеки ден и въображението ми за нови вълшебства няма как да стихне.

Освен бонбоните, вие обичате и децата, като се опитвате да им помагате чрез вашата фондация Щедро сърце. Какво сте замислили за тази година?
Вече пет години фондация “Щедро сърце” реализира национални кампании, за които държавата ни няма необходимия ресурс. През 2002 и 2003 г., на 19 октомври – Ден на Свети Иван Рилски Чудотворец, организирахме Национален ден на благотворителността. Със събраните средства закупихме помещение за интегративен център за хората с мултипленна склероза. През 2004 г., отново на 19 октомври, 3000 деца-доброволци излязоха по централните улици на 28 града на България и събираха средства за пилон и българско знаме в двора на училището си. Това беше кампания “Да вдигнем знамето в училище”. През 2005 г. организирахме доброволна ученическа лятна бригада “Съхрани Българското” за почистване на първите Български столици – Плиска и Преслав. През 2006 г. реализирахме Национална ученическа спортна олимпиада “Шампионите тръгват от училище”.

Сега подготвяме уникална, позитивна кампания, оборваща насажданото мнение за агресия, наркомания, алкохолизъм и липса на отговорност в младото поколение, с прекрасното име “Обичам те!”. Бихме искали да събудим положителните емоции, спомени и мечти и да напомним, че най-краткия път между две съзнания е пътят на Любовта.

Според вас, благотворителността по празниците специално по отношение на децата в домовете помага ли им наистина?
Всяка благотворителност помага. Дали е по празници или не, особено когато е за децата в домовете има Огромно значение. Друг е въпросът какво всеки от нас мотивира да участва.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Всички кампании на фондация “Щедро сърце” ме правят наистина горда, че съм устискала да ги направим и не съм се отказала, защото повярвайте, много е трудно. Разбира се бонбоните ФОСТЪР. Тяхната основна идея е да правят хората щастливи. Имам една любима книга “Шоколад”, според героинята там най-важното нещо в живота е да си щастлив! А Щастието, добавям аз, зависи от нас!

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Това е най-голямото ми желание. Да се влюбя, да имам семейство и ще му дам цялото си време и сърце. Споделяла съм това с Фостър...

Вярвате ли в късмета?
Вярвам в закона за привличането. Вярвам, че ние привличаме това, което искаме. Човек трябва да си мисли за нещата, които иска, а не за тези, от които се страхува, защото има опасност точно тях да привлече.

Какво послание бихте отправили към българките?
Българката става все по-самостоятелна, смела, амбициозна и успешна. Бих я посъветвала повече да обръща внимание на свободното си време, повече да остава насаме със себе си, в тишина и да си помисля кое повече има смисъл, кариерата или щастието.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Оранжев. “Човекът, когото обичам”. Шоколад. Водата.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Нещо фантастично, което знам от майка ми: Агнеси