Снимка: Ивет Лолова
Днес живеем в трудни условия – замърсени въздух, вода, храна. Ядем всичко безразборно. Съществуват различни системи, предназначени за прочистване на организма от вредните вещества и отрови. Такива са системите за периодичното гладуване, за разделното хранене и др. За съжаление, не всички хора могат да ги използват. Бързият ритъм на нашия живот не ни дава възможност да издържаме на продължителен глад. Тези системи трябва да се прилагат след предварителна консултация с лекар, за да се избегнат нежелателните последици: активизиране на стари заболявания, поява на нови и т. н.
Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, които са свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Християнската религия ги систематизира и доразвива, като ги обвързва с църковните празници.
Християнството изхожда от това, че в човешката природа е нарушена хармонията между духовното и плътското начало и плътското се стреми да преобладава над духа. Затова на човек са му необходими макар и най-прости и елементарни методи за самоограничаване.
Постите са въведени от християнската църква с цел да поддържат духовно-нравствените стремежи у християнина над чувствените.
През годината има два големи поста – преди Коледа и преди Великден. Някога нашите деди са ги спазвали много стриктно, но през последните десетилетия те са почти забравени. Ако погледнем на постите от съвременните позиции на рационалното хранене, ще установим, че строгият ритуал на храненето е същата онази психотерапия, но подкрепена с ритъм и определено меню.
Спазвайки поста, човек сякаш влиза в друго душевно състояние, изолира се от неблагоприятните чувствени възприятия, предизвикани както от външни, така и от вътрешни въздействия. При спазване на постите човек се чувства целеустремен, бодър, уверен в себе си и волеви.
Християнската религия налага около 200 дни пости общо през годината. Православната църква определя многодневни и еднодневни пости. Всеки вярващ, трябва да пости два пъти седмично – в сряда и петък, за да си спомни за страданията и смъртта на Христос. Великите пости преди Великден продължават седем седмици. Те са много строги особено през първата, четвъртата и седмата седмица, т. нар. Страстна Неделя. Според обичая се заговява едва след Великденската заутренна служба, т. е. през нощта срещу Възкресение Христово.
Постите имат различни степени: много строги – само растителна храна без никакви мазнини, обикновени пости – може да се яде и риба. На болните с определени заболявания християнската църква разрешава да ядат всичко, освен месо. При постите не се пие алкохол, не се използват възбуждащи апетита подправки. По време на постите се яде хляб, ястия без мазнина, плодове, зеленчуци, ядки, сушени плодове и гъби.
Спазването на постите от физиологична гледна точка е по-добро за организма, отколкото гладуването или разделното хранене. По време на постите се ядат предимно плодове и зеленчуци и сравнително еднородна храна. Пектините и целулозата спомагат за разграждането на токсичните вещества, нитрати, соли на тежките метали, пестициди и др. химически вещества, намиращи се в човешкото тяло. Храната, която се приема по време на постите е с меко, щадящо въздействие върху функционирането на ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата система. През останалото време прекомерното количество храна води до претоварване на стомаха и сърцето, получава се непълно изгаряне на храната и се нарушава обмяната на веществата. По време на постите храната е по-безсолна, зеленчуците се ядат сурови или сварени без мазнини. Това допринася за намаляване на холестерина и други вещества, предизвикващи склероза. Подобрява се функционирането на бъбреците и отделителната система. Организмът се освобождава от животинските белтъчини.
Когато не сме свикнали с постенето, добре е то да се прави постепенно. Първо се намалява храната от животински произход. Особено полезен е този тип хранене през пролетно-летния сезон, когато има плодове и зеленчуци. Месото се отказва постепенно, като се заменя с риба, пиле, яйца, извара.
След постите обикновено следва някакъв празник, на който храната е по-обилна и по-калорична. Така организмът след постенето се подсилва.