Бъдещия най-добър баща на света

Ние се опитвахме от 9 месеца да си направим бебе, но безуспешно и даже бяхме насрочили дата за среща с известен доктор от репродуктивна клиника. Аз бях вече доста отчаяна, но мъжът ми все още беше запазил оптимизма си.
Често като гледахме рекламата на ШуърЧек с щъркелите аз изпадах в кисело настроение, a той започваше да приглася “Жоро е виновен!”, защото неговия баща е Жоро и е виновен за него.
Аз все се разсмивах. На 5 февруари (не издържал на напрежението да изчака до 14-ти) пред цялата фирма, в която работим ми предложи брак... На мен ми причерня. Изби ме студена пот и ми се зави свят.
Всички се радваха и си мислеха, че съм замаяна от щастие, но на мен си ми беше лошо..., но успях да кажа ДА!

На следващия ден получих ръждива капка на бельото, както често ми започва цикъла. Наревах се хубаво на рамото на бъдещия ми мъж, но от цикъла ми нямаше и помен и след 2 дни закъснение (на 8-ми февруари) се сетих за песничката за виновния Жоро, която ми пееше моя любим. Купих теста и се засилих към къщи. Вечер си имам специфичен ритуал – от вратата в банята! Този път направих същото, обаче преди да пусна душа, капнах няколко капки урина в определеното на теста ШуърЧек място. Обърнах се към душа, но се сепнах – парата, която си правя в банята може да го повреди, но пък не мога да чакам в този студ – вече се бях съблякла! Зачудих се, какво да направя и хванах да чета инструкцията на теста. За жалост там пишеше да чакам поне 3 минути! Вече цялата бях на тръпки, а и знаех, че се надявам вече 10-ти месец напразно и реших да не чакам – отворих го... Две еднакво ярки черти грееха там, а аз само се наведох напред за да видя по-добре, въпреки че си се виждаше идеално и от далеч. Започнах да говоря на теста (вероятно човек в такъв момент не е особено адекватен) и да му обяснявам, че това не е възможно, защото нямам никакви признаци. Жените повръщат, припадат, боли ги корем, кръст и какво ли още не, а мен ми няма нищо и дори се опита да ми дойде цикъла онзи ден, ама не успя... Поговорих му така 15-тина минути – вече не ми беше студено! После изненадата се смени с ужас!

Бях бременна, но имах и капка кръв онзи ден на бельото..., а и си пушех цигари, като локомотив! Ужас! То дали е добре? Прекарах още 15-тина минути в тичане из къщата и чудене какво да предприема. Постепенно се успокоих, казвайки си, че е достатъчно веднага да спра да пуша, а малкото ми мило бебе, трябва да е достатъчно силно за да се задържи и всъщност кървенето сигурно е било именно неговото закрепване. Така позитивно настроена вече взех отлагания душ и съвсем се успокоих. Като излезнах от банята телефона звънна и беше таткото, който се прибирал към къщи. Въобще не ми хрумна да му кажа, защото обичам да съобщавам важни неща лично, но после се сетих как той ми направи предложение пред всичките ми колеги. Явно обичаше публичност, за разлика от мен, и аз за секунди реших, че и той заслужава подобна изненада!
През следващите 10 дни се запасих с търпение и с цигари 0, 2% катран – пафвах, колкото да я запаля и после само си я държах важно, важно и си я тръсках в пепелниче – това естествено само пред хора, за демонстрация. Никой не заподозря. Най-трудно ми беше, когато една сутрин любимия ми стана от сън и ми каза, че много ме обича и харесва, ама трябвало малко да поотслабна. Такъв смях ме напуши, че само наведох глава и излезнах от стаята, а той горкия като реши, че съм се засегнала и ме гони да ме успокоява. След няколко дни бяхме на рождения ден на баща му и след час-два в заведението майка му се обърна към мен и ме попита защо не пуша? Не знам, как й беше направило впечатление, че не дърпам наистина от цигарите, но аз отрекох и й показах пепелника и веднага запалих нова цигара. Още по-впечатляващо е, че това не помогна и тя ме погледна многозначително, точно сякаш ми казваше “Аз знам, но ще уважа решението ти, да не казваш още!” В последствие разбрах, че точно това ми е казала! Майките явно имат средства да разбират такива неща!
Дойде и дългоочакваният ден – 18-ти февруари – рожденият ден на моя мъж! Бяхме поканили семейството му и най-добрите му приятели в любимото му заведение! Около 22 часа беше получил всичките си други подаръци и знаеше, че съм дошла с една малка кутия, която явно е за него!
Аз обявих, че е време и за моя подарък и с ужас видях, че той е по-скоро отегчен! Не е възможно да знае. Как е разбрал?! Превъзмогнах страховете си и му поднесох кутията! За мое най-голямо щастие той започна да я отваря с думите “Ето и моя нов часовник!” Тогава разбрах, че ще е истинска изненада и вече тържествувах! Седях до него нахилена до уши и имах чувството, че сърцето ми ще избухне. Той махна опаковачната хартия и като видя странната за часовник картонена кутия се озадачи. Погледна ме. Аз вече не можех да махна усмивката от лицето си, но той не се ориентира. Боязливо продължи да отваря картонената кутия и измъкна розова рамка за снимка с мече, в която беше поместен резултата от първото ми посещение при гинеколога. Огледа я неразбиращо и я обърна със снимката към себе си... Минаха няколко минути, а той си стоеше така и гледаше неразбиращо ехографското изображение, което не беше богато – сив фон с черно петно в средата. Гостите започнаха да надигат глас и да подвикват “Какво е?”, “Какъв е подаръка?”. Започнах да се притеснявам дали изобщо ще разбере, какво съм му подарила, но той отново ме погледна и ми каза “Ама нали ти дойде цикъла!” – аз бях пропуснала да му кажа, че имах само една капка! Събрах малко сила и му казах “Не ми дойде. Объркала съм се!” ... и той започна да крещи!

Крещеше с цяло гърло, че ще става баща и изобщо не го интересуваше, че по съседните маси има хора, които не познава. Всички го гледаха и му се радваха, а той продължаваше да се смее гръмогласно и не можеше да се успокои! После започна да ме прегръща и някак ме притискаше силно към себе си сякаш аз бях безценна за него! Никога не го бях виждала по-щастлив! Никога аз не съм била по-щастлива – носех детето на любимия си мъж и това го беше направило най-щастливия мъж на света и със сигурност бъдещия най-добър баща на света!
Дай боже всеки му!

Историята е от конкурса на Surecheck – Как точно му казах, че съм бременна.