Писна ми

Бракът

06.06.2007г. / 11 27ч.
Аз жената
Бракът

Днес бракът придобива все повече декоративни функции. Наличието му не дава сигурност, нито липсата му – свобода. Желанието за сключване на брак е тест за доверие. Но много хора или не съзнават това, или им е по-удобно да си измислят причини да (не) се женят.

Всяка жена мечтае да се види в бяла рокля, да изживее сватбения си ден, да се почувства по-различно, т. е. да си поиграе на булка. А колко жени са лишени от тази приказка, само защото или те нямат доверие на партньора си, или той на тях. Знам какво ще кажат “свободомислещите” “Не сме длъжни. Бракът е отживелица.” Те обаче не съзнават, че отричат само ритуала. Иначе при наличие на любов и доверие какво значение има подписът – той не пречи. Каква би била разликата между законния развод и свободната раздяла за хора, които знаят защо са се събрали и защо се разделят. Нека не приписваме на брака ограничаващи функции. Защото има разлика между “Предпочитам да съм женен.” и “Нямам нищо против да съм женен.”
Първото звучи като застраховка срещу хрумванията на партньора и плаши, второто е доверие и любов.
Първото задължава, второто дава свобода.
Едното е скрита подозрителност, другото – откритост.
Бракът ограничава, ако намеренията и чувствата на тези, които го сключват, не са чисти. Той е прекалено свято нещо и чистите сърца, в които има само любов, не се страхуват. Бракът е възможност да разкажеш на света за любовта си.
Халката е знак, че едно друго сърце тупти за теб. Нежеланието за брак показва неувереност на първо място в себе си, страх, че светът ще чуе фалшива клетва. Защо държим детето ни да бъде официално наше? Защото се гордеем с него, защото го обичаме. Защо не държим бащата да бъде официално свързан с нас? Защото ... кой знае? Може би живеещите без брак има какво да ни разкажат.
Маргарита Кехлибарова, 31 г.

Коментар: Не мога да повярвам, сякаш някои чете моите мисли. Съвсем случайно прочетох няколко материала на тази г-жа или г-ца Кехлибарова и останах смаяна – толкова точно и съвсем еднакво с моето виждане по различните въпроси. Същевременно съм много радостна че има и други хора, които мислят като мен. (бях започнала да се притеснявам, че съм единствена). Сърдечни поздрави от мен г-це (г-жо) Кехлибарова и успех занапред
Златина Славчева, 30 г.

Той е женен

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Цвети ( преди 11 години )
Много верни неща има в статията и много ми хареса. Аз самата още не съм омъжена, въпреки че имам сериозна връзка. Страх ме е да изрека фалшива клетва, че ще бъда с него завинаги и във всичко. Не вярвам, че ще го изпълня на 100 %, защото всичко се случва в този живот и хората се срещат и се разделят.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Калина ( преди 11 години )
Настръхвам,когато чуя репликите-"трябваше да се оженим"или "мога да съжителствам с него".Верният мотив е"не мога да живея без него",когато света около нас потъва в сива мъгла и безразличие,самотност и тишина.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Свободно време