Често се оплакваме, че сме уморени, че ни се вие свят, постоянно ни боли глава и дори след като сме се наспали пак се чувстваме отпаднали. Трудно се съсредоточаваме, трудно запомняме, трудно заспиваме и все не успяваме да си починем.
За първи път това състояние е определено като болестно през 1980 г. и е познато като синдром на хроничната умора или по-сложно казано: миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначния мозък.
Специалистите спорят относно причините за тази модерна болест, която е хронична и все още не се лекува пълноценно. От една страна я разглеждат като психологически проблем, от друга като физическо заболяване. Обаче въпреки че няма единно мнение по въпроса, все повече хора страдат от постоянна умора и преумора, като жените са по-засегнати от мъжете.
Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или ако преживяваме стрес.
Звучи не толкова стряскащо, на пръв поглед – преумора. Какво толкова – ние сме свикнали с постоянното бързане и недоспиване. Храним се тичайки, вършим по няколко неща едновременно, възпитаваме децата си докато шофираме, работим дори на плажа, постоянно се квалифицираме и преквалифицираме, за да сме в крак с времето и постоянно нямаме време.
Да, но е време да намалим темпото, ако искаме да не преминем на галоп през следващите няколко фази на хроничната преумора.
Леката форма, в която се чувстваме отпаднали и не може да работим пълноценно.
Умерената, когато преставаме да сме толкова пъргави, сънят ни е нарушен и обикновено не можем да изкараме целия ден, ако не поспим на обяд. На този етап е много вероятно да загубим работата си.
Тежката форма протича с минимални двигателни дейности, които се ограничават само до миене на зъбите, обикновено пациентите използват инвалидна количка, а съсредоточаването им е много трудно.
И вече съвсем тежката, когато пациентите прекарват деня на легло, често имат фотофобия и непоносимост към шумове.
Диагнозата синдром на хронична умора се поставя на принципа на изключването. Проявява се със симптоми, характерни за много заболявания, а това затруднява и обърква всеки лекар. Необходимо е да се направят лабораторни и други видове изследвания с цел отхвърляне на евентуални заболявания, като например анемия, хипотиреоидизъм, хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др. Трябва да се мисли и за депресивни състояния и хранителни разстройства, алкохолна или друга злоупотреба.
Ако се окаже, че не е нито едно от познатите заболявания, тогава се стига до извода, че боледуваме от чумата на 21 век – стресовата преумора.
Звучи доста стряскащо, дотолкова, че ако дори сме само в първата фаза на хроничната преумора, трябва да намалим темпото и да си вземем отпуск от градската шумотевица и суета. И именно това са препоръките на лекарите, които все още не са открили хапчето против стрес.
Спазвайки тези елементарни здравословни навици, бихме се оттласнали от заплахата, която носи със себе си хроничната преумора.
Бихме били по-ведри, по-работоспособни и много по-щастливи.
Шоколадът понижава кръвното налягане