Роден език – учи ли се с тестове?

Мина и поредния очакван с трепет и мравки в корема тест за седмокласниците. Дали ще изкарат, дали ще успеят да влязат в елитни гимназии, дали ще имат добро бъдеще – притесняват се родителите. Дали ще излязат от тях българи – притеснявам се аз.

Гледам публикувания тест и мисля. По едно време се усещам, че само си мисля, а най вече си задавам въпроси, на които не знам кой би могъл да ми даде адекватен отговор.

Тестът е хубаво упражнение – основното му предимство е, че улеснява максимално проверяващите учители. Просто се налага шаблон и оттам натам се брой, в случая до 50, поглежда се в дадената схема и се поставя оценката – нищо работа за максимум 2-3 минути на тест, дори няма нужда изобщо да разбираш от български език и литература, и от каквото и да е друго, за да го провериш – единствено трябва да си добър в броенето.

Но за да го направиш... четейки теста... си казвам – брей, колко били умни днешните младежи – знаят какво е съставно глаголно сказуемо, фразеологично съчетание, спрягат глаголите по време, по наклонение, че и по спрежение. Просто недоумявам как тогава, като чета Интернет писания на младежи попадам на въпиющи интерпретации на българския език.

Признавам си, на този тест вероятността да ме скъсат е голяма, най-вече на частта с художествените произведения. Доста се замислих над откъса от “На прощаване” на Христо Ботев – частта, която е цитирана е картината на въображаемото победно завръщане на героя и един от въпросите е "Посочете невярното твърдение – стиховете разкриват:

• а/ силното вълнение на бунтовника – според мен – да, разкриват го
• б/ готовността на героя за саможертвата – да, тази готовност е лайт мотива на цялата творба
• в/ колективната радост от победата – според мен би трябвало да се каже въображаемата колективна радост, защото тази картина е изцяло хипотетична и тук трябва да попитаме кой е правил тестовете? – ако беше зададен коректно въпросът – отговорът отново е – да
• г/ красотата и мъжеството на юнаците – ми да – лични са момците – това не е ли достатъчно за да опишеш красотата на юнака.

И до какъв извод стигаме – аз съм сащисана, съжалявам, това не е легитимна българска дума – да кажем смутена, тази пък е с доста нисък емоционален заряд, в крайна сметка такива отсенки не са на мода днес, давам нататък – всички отговори ми звучат вярно, с изключение на един некоректно зададен – но в тези тестове първо трябва да си научил какво е искал да каже съставителят преди всичко, а не какво е мислел и чувствал авторът, а за твоите мисли и чувства – кой го е грижа – важното е да минеш теста. Второ, трябва да правиш асоциации по техния начин, а не да проявяваш творчество, както можеш да си го позволиш, ако се научиш да пишеш свободно свой текст на български език. Тъжно, и на мен ми става тъжно – няма да вляза в елитна гимназия. Е, поне се успокоявам с добрите стари спомени, че съм учила в една от най-елитните. Срам не срам, поглеждам отговорите – верен е /Б/. Аз съм в шок. Използвам шока, за да спестя кафето за събуждане. Подобни въпроси си задавам и когато минавам през въпросите за “Немили-недраги”, “Ангелинка”, “До Чикаго и назад” – странна тенденция усещам тук, прочетете въпрос 46, в контекста на емиграцията със зелени карти и ще разберете защо. Задължително да си напомня да препрочета още веднъж “По жицата”, сигурно съм я чела над 50 пъти, но какво ли разбирам аз – децата са чели разказа по веднъж и сто процента знаят правилния отговор, а той е, че творбата не носи послание за неспособността на човека да победи злото – шах с пешката – аз все затова плача, като го чета – колко несправедлив е животът и колко вяра ни трябва, за да го живеем и въпреки това сме безсилни пред превратностите на съдбата.

Срам не срам, ще се редя на опашката за розови гащи, като в приказката за Пипи дългото чорапче – хубаво поне, че с малко или повече грешки мога да пиша на родния си език. Но някак си хич не ме е срам, че не налучках верните отговори, защото с този тест може да се проверят средните знания на учениците по биология, химия, география, дори и история, както и дали са овладели конструкциите и условностите в чуждите езици, но по роден език... Какво като знаят с каква част на речта е изразен подлогът в изречението, като извън класната стая дори забравят що е това подлог и речниковият запас от думи на родния им език е по-малък от този на чуждия.

Все повече българи започват да водят кореспонденцията помежду си на английски или на латиница – кога най-сетне латиницата ще я има като отделен език, че да си сложа в досието, че знам още един език в начална степен. Сигурно ще е скоро, но това никак няма да ме радва.

Бях втрещена от изказването на средношколничка, която на въпроса на майка си защо пише писмото до българската си приятелка на английски, отговорът е – защото не знам да пиша на кирилица. Нали уж във всяко българско училище, подчертавам българско, имаше инициатива да има компютри? Затова ли модернизираме училищните бази, за да може децата ни по-бързо да забравят българския? Затова ли ги мъчим със странни тестове, за да може да се отвратят от българския и да предпочетат да пишат и четат на английски? Аман от криворазбрана цивилизация! Какво смятате, че ще решат тези деца, които не знаят как се пише на кирилица на компютър, когато след 20 години поемат управлението на страната и пред тях се постави въпросът – българският с кирилица или с латиница? Те отдавна ще са направили своя избор, защото не знаят къде се намира на клавиатурата кирилицата и пишат за по-лесно с латиница.

И ние, останалите малко радетели за чист български език, за опазване на уникалността и красотата, за памет пред богатата ни езикова традиция ще потропваме с бастунчета и ченета, ще се възмущаваме в нета и по площадите, но какво повече ще можем да направим – като вече е изпусната нишката на традицията.