Незабравимите 20 с Ина

За каква професия мечтаехте като дете?
Децата мечтаят да са космонавти, учители, лекари, има дори такива, които мечтаят за професии като кондуктор. Аз за конкретна професия никога не съм мечтала. Исках да стана принцеса или в краен случай да бъда пролетта – в детската градина организираха тържества за посрещането на Първа пролет. Каката, която изпълняваше ролята на Пролетта беше толкова красива, че си обещах, ако не стана принцеса, да съм пролет. Е, не станах, но пък вече 11 години съм радиоводещ. И след 11 години се вълнувам и притеснявам, все едно ми е за първи ефир.

Какви са амбициите ви в професионален план?
Искам Незабравимите 20 да се утвърди като най-доброто предаване за музика от 80-те и 90-те. Искам хората да го възприемат като техния личен оазис, като спасителна лодка в морето на ежедневието и всяка вечер да са с мен на вълните на радио “Атлантик”.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
Слава богу, не, въпреки че мъжките гласове в радиостанциите винаги са били дефицит и ако на кастинг изборът е сведен до мен и Него, в повечето случаи печели Той. Но аз не съм имала проблеми от такъв характер.
Признавам, имало е много моменти, в които ми се е искало да разреша повърхностен спор или скандал по мъжкия начин. Понякога женската дипломация не ми е никак достатъчна, просто защото има неща, които не могат да бъдат победени със спокойно отношение.

Забавно ли е всеки ден да влизате в ролята на Амур?
Не ми се е случвало да влизам в тази роля, но ако някога това стане, сигурно ще ми бъде много хубаво. Да запалиш любовта и да свържеш двама с нея – това си е приказка. Кой не обича приказките !

Споделете вашия опит и най – добрите си професионални постижения.
Това, което правя сега, считам за моя сбъдната мечта. Правя предаване за музика и спомени от 80-те и 90-те по радио “Атлантик” . Музиката, която пускам ми харесва, с удоволствие подготвям материалите за предаването, защото са все по мои теми – музика, кино, литература. Дай боже всекиму такъв късмет. Аз не работя, аз се забавлявам. Имала съм моменти, в които влизам на предаване разплакана, тъжна и след 20 минути работа настроението ми пак е на 6.
Разбира се, трябваше доста да се потрудя, за да стигна до тук. Работила съм в радиостанции с различен тип звучене и различни изисквания към екипа си. Започнах като момиче за всичко, после бях стажант-репортер, после репортер, няколко месеца правих и тийн-предаване. Дългичък беше пътят до гордо звучащото водещ програма. Правила съм дори политически предавания, бях на 18, не разбирах нищо от политика, но нямах избор, подготвях се с дни за темата и се справях. В радио “Атлантик” най – после се почувствах на мястото си .

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех изобщо?
Най – големият успех, най – голямото съкровище и всичко най е дъщеря ми, разбира се. Каквото и да ми се е случило, нейното “МАМИ” поставя всичко на мястото му.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Давам много на семейството си, старая се да съм колкото се може повече с дъщеря ми и в същото време да не карам любимия ми човек да се чувства пренебрегнат. Мисля, че съм постигнала добър баланс между работа и семейство.

Вашето послание към съвременната българска жена?
Няма такива жени като българските – ние сме работещи майки, съпруги, толкова желаем да сме идеални в това, което правим, че забравяме за себе си. А не бива, трябва да си правим живота красив – да се обичаме, да се глезим..

На какво искате да научите своите деца?
Да бъде добър и отговорен човек, да вярва в мечтите си, защото, факт – сбъдват се. Искам да я науча да държи на думата си, на принципите си, да бъде вярна на себе си. Понякога, като се замисля колко отговорна задача имам пред себе си – да дам вярното възпитание на детето си, ме хваща страх. Но си мисля, че ще се справя.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Почти всички песни, които пуска моето радио – “Атлантик”, са ми любими. Пускаме най-доброто от 80 – те, 90 – те и днес. това е музиката, която ме зарежда. Отскоро Незабравимите 20 прави и специален подарък за меломаните-родолюбци – най-добрите български песни от 80-те и 90-те. Обичам ги всички, но най – мили са ми “Откакто ти” на Стоян и Виктор, “Монолог” на “Ахат”, “Синева” на Георги Христов.
Любим цвят си нямам, но пък си имам любимо място – Рупите. Най – вълшебното място, на което съм била – там и въздухът, и земята, и аз съм друга.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Най-добре правя мусака – любима е на всички вкъщи и вече съм специалист. Понякога се е случвало в три поредни вечери да приготвям точно това – мусака. Но пък и знам и друго, каквото и да сложа на масата, щом съм усмихната и го поднасям с любов, щастието е пълно.