Средната възраст – проклятие или благословия

Кризата на средната възраст – това е понятие залегнало в учебниците по психология и словосъчетание от което се боят и мъже и жени. Самото понятие е въведено от немския психолог Александър Митшерлихс, с което е искал да обозначи онези няколко години от живота на човека, които го отделят от младостта и го прехвърлят към втората половина на живота му.

Направо си звучи плашещо когато видиш в календара, че половината от живота ти е изтекла неусетно, а ти се чувстваш още в началото. Не си постигнала никакви професионални успехи, в България дори може и да не си се реализирала въобще по придобитата професия. Може да се окаже, че не си могла да създадеш семейство и всички роднини си шушукат, че си старата мома в рода или пък да съжаляваш, че семейството ти е разбито или си направила неправилен избор. Това определено може да вгорчи остатъка от живота и да те състари преждевременно. Особено ако си имала големи очаквания от живота, мечтала си да бъдеш известна певица като Мадона или актриса като Анджелина Джоли или пък да срещнеш принца с бяла лимузина, който да те отведе в безпроблемния свят на несметни богатства.

Най-вероятно мечтите ти са били правилни, защото всяка жена е родена да бъде принцеса, но светът е достатъчно объркан и достатъчно лош, за да се случват неща, които са в пълен разрез с всичко очаквано от нас.

Съдейки по прозренията на Смирненски в “Юноша” може да пресметнем, че по нашите ширини, където не се правят такива масови и глобални социални проучвания, кризата на средната възраст или по-скоро агонията на умиращите илюзии идва много по-рано, а именно когато разбираме, че няма шанс да ни поръси ябълков цвят. Ако няма с какво да ни зарадват спомените, добра идея би било да се връщаме към класиката, защото имаме шанс да достигнем до откровения, които да осмислят поне втората половина на живота ни.

Повечето хора обаче се научават, че за да реализират мечтите си трябва здраво да работят и да са доволни от онова, което са постигнали или да останат с хубавите илюзии за несбъднати мечти, като в онази стара карикатура на скелет, под която текста гласи – В очакване на правилния мъж.

Но така или иначе кризата на средната възраст идва при всеки по различно време, а именно, когато индивидът осъзнае, че по-хубавата част от живота му е минала, и то не само минала, а и безвъзвратно загубена.

Още по-отчайващо става, когато се вгледаме и установим, че през по-хубавата част от живота ни нищо хубаво не ни се е случило и понеже вече сме реалисти, аналитично пресмятаме, че едва ли имаме основание през втората част да очакваме да ни се случи нещо по-хубаво – няма вече нито да сме така хубави, нито толкова млади, а и едва ли някой ще ни обича, така както се обича в младостта.

Затова когато хората осъзнаят, че са в тази фатална възраст правят странни неща – ако не са се омъжили, отчаяно правят всичко възможно и се женят за първия сторил им се поне малко подходящ, преглътват факта, че няма бял кон, а понякога дори и бяла жигула, но така се отмята едно от задължителните неща, които според общественото мнение трябва да си направил до този момент. Ако не си се реализирала професионално, има голяма опасност да насочиш всички сили и амбиции към децата си и да изискваш от тях максимума във всяко отношение.

Какво ли не прави човек, когато вижда, че животът си отива, без да забележи. Мъжете го изживяват изключително тежко, защото физически усещат как остаряват и силата им отслабва. В този критичен период могат да си хванат любовница с 20 години по-млада от тях и да пропилеят всичко, което до този момент са натрупали с много труд, само и само да си докажат, че все още са млади, че все още ги бива и се котират. Натоварването и конфликтите могат да ги дезорганизират и тотално да променят ритъма им на живот.

Мъжете могат да се чувстват депресирани и от факта, че не са успели да се реализират професионално, че не печелят толкова пари, колкото би им се искало и това води до напрежение вътре в тях, а при по-раздразнителните се излива и вгорчава живота на семействата им. Тези проблеми водят и до физически такива: промени в настроението и вегетативни разстройства (тахикардия, проблеми със сърдечния ритъм).

В този аспект народната мъдрост, че в брака разликата между съпрузите е добре да е 3-5 години има смисъл, защото по този начин разликата във възрастта помага да се преодолее кризата по-лесно.

Когато кризата премине, това просто значи, че човек се е примирил с кръговрата на живота и започва да се радва на малкото му останали радости: започва да цени спокойствието в градината, първото зъбче на внучето си, срещите със стари приятели, хубавите книги и старото вино.

Казва си – какво пък толкова, всички са смъртни, в крайна сметка всяко начало си има и край. Сигурно това е и времето, когато хората започват да четат Еклисиаст и когато се замислят дали боли, когато се умира.