Един мой ден в София

Четири часа работа, два часа пътуване до хотел "Плиска", три часа курс и след това още два часа пътуване към вкъщи. Возя се по ескалатора на метрото и виждам, че влакчето е в метростанцията. Промушвам се между хората и се затичвам да се кача. Стигнах някак, но вратата се затвори под носа ми и вратите затиснаха дамската ми чанта. Добри хора отвориха вратите и аз успях да се кача. Нещо ме блъсна в гърба и аз залитнах към правостоящите. Оказа се, че още някой се е вмъкнал в последния момент.

Като стигнах моята станция слязох и реших вместо да хващам автобус за две спирки да се прибера пеша. Тръгнах по тротоара, както си му е редът. На булеварда имаше задръстване от автомобили. На тротоара също, но поне там не се очакваше да се движат. По някое време видях ивица празен от коли тротоар, но не задълго. Някакъв малоумен изрод решил да изпревари чакащите коли от булеварда и тръгнал по тротоара. От ужас ми се подкосиха краката, но това не беше всичко. Пресичайки една малка пряка ме е дебнела още една кола. А вкъщи... Същата вечер – пералнята, компютъра и телефона. Не съм скучала, нали...