Защо децата искат куче?

Отново и отново повтаряме тази тема. Може би с почти същата настойчивост и доста по-често ви го повтаря и вашето дете. “Купи ми кученце.... купете ми само едно малко, малкичко кученце.”

Обикновено децата, които нямат братя и сестри и са вече на 6-7 години, запяват тази песен, след като преди това достатъчно дълго, според тях, са ви врънкали за братче или сестриче. След като са се отказали от това или са видели, че усилията им са безплодни, те търсят по друг начин да си осигурят така необходимата им весела компания за игра.

Колкото повече са децата в къщи, толкова по-малко се сещат за домашни любимци. Но, ако пък им влезе в главата това желание натискът върху вас ще е многократно по-силен. Ако имате две три деца и вземете само едно малко кученце – горкото животно ще бъде подложено на постоянно мачкане и влачене, ако не бъдете по-строги и не въдворите график и ред в живота на животинчето и в този на вашите деца. Дори има опасност малките да се изпокарат кой има право да си играе повече с кученцето, кой е длъжен да му дава вода, кой да му чисти и т. н. Ако няма ясно определени отговорности от самото начало, в един момент може да се окаже, че толкова исканото кученце всъщност си няма стопанин, който да се грижи истински за него и цялата отговорност отново пада върху вас. Може да се стигне естествено и до другата крайност, едно от децата да обсеби кученцето и другите да ревнуват и да искат да имат свое. Какво ли ще е в къщи, ако имате три деца и трябва да вземете три кучета?

За щастие някои от децата ви може да проявят интерес към някакъв друг домашен любимец – рибка, водни костенурки. Тях поне не се налага да ги водите на разходка, да им варите кокали и да ги чешете по коремчетата... но, ако смятате, че и те няма да ви създават грижи и работа, лъжете се.

Понякога се оказва, че проблемът да вземете куче у дома е всъщност в единия от родителите. И най-често в този, който е израсъл без никакви домашни любимци. Този тип хора обикновено се ужасяват от това, че сутрин може да те събуди близването на кучешки език или пък да видят как котето се е настанило уютно в обувките им.

И това всъщност е същественият проблем – този тип хора в най-добрия случай са безразлични към животните, но в повечето или се страхуват, или откровено ги мразят.

Факт е, че децата естествено са привлечени първо от природата, преди високите технологии да ги запленят. Те имат силно желание да имат нещо живо до себе си – кученце. При някои е просто мода, защото на съседчето са купили, или мимолетен интерес, след като е гледало филмче за Бетовен или Ласи, но при други е почти болестно желание. Сещате се за хубавия български филм “История с куче без куче” и невидимото куче Роро. Някои родители се ужасяват от невидими приятели, но ако няма истински, тогава кучето скоро ще се появи във въображението на вашето дете.

Може би то е самотно, може би няма кой да го изслуша, кой да играе с него. Определено му липсва нещо, но дори то само не знае какво и решава, че кучето е това, което му липсва. Дори да му липсва баща, ласки, братче или сестриче, кучето въпреки, че не може да реши проблема, определено може да помогне на вашето дете да се почувства обичано и очаквано от някого.

Кучето може да промени детето ви, да го направи по-отворено към света и по-отговорно. Отказът да му купите куче, особено ако не е добре мотивиран, може завинаги да ви лиши от детското доверие и приятелство.

За хората, които винаги са живели с куче е лесно, с дете или без дете, те продължават да си се радват на домашния любимец. Продължават заедно с детето да се забавляват и малко по малко то естествено се привързва към животинския свят, приучва се да не причинява болка на живите същества, да се доверява и да бъде верен. Качества, които са много ценни и кучето допринася много те да бъдат възпитани в следващото поколение.

Телевизията и децата