Вредят ли на екосистемата ни пластмасите?

Повечето наши дейности водят до генериране на отпадъци. Въпреки че битовите отпадъци съставляват една малка част (около 20%) от общото количество акумулирани отпадъци, тяхното безконтролно изхвърляне в околната среда води до чувствително влошаване на условията на живот и намаляване на атрактивността на природата. По-голямата част от битовите отпадъци се състои от материали, които могат да бъдат подложени на рециклиране или да бъдат използвани повторно. Въпреки това купищата отпадъци нарастват до голяма степен благодарение на заливащите пазара продукти с кратък живот, предлагани в опаковки за еднократна употреба. Около 40% от битовите отпадъци са резултат от такива стоки.

В днешна Европа всеки човек допринася за увеличаването на битовите отпадъци с около 1 кг на ден. Приблизително около 2 милиарда тона отпадъци се генерират в страните на ЕС всяка година и тенденцията е към продължаващо нарастване. В резултат на изследване в шест европейски страни са били открити 55 000 сметища. Начините, по които се третират отпадъците в тях често пъти са остарели, неефективни и водят до замърсяване на околната среда, което пък от своя страна вреди на човешкото здраве. Това положение може да се подобри само след драстични промени от една страна във философията на производството на стоки и от друга – в поведението на потребителите.

Двата основни начина за обработка на битови отпадъци са депонирането и изгарянето. И двата метода крият рискове за природата и човешкото здраве. Въпросът за третирането на битовите отпадъци е сложен и трябва да включва разделно събиране на отпадъците, рециклиране и депониране на крайните продукти от обработката им. Най-важни от всичко обаче са усилията на всеки член на съвременното общество да намали количествата отпадъци, отделяни в неговото ежедневие.

Пластмасите са от първа необходимост за съвременния бит на човека. Токсичното действие на пластмасите е доказано. Въпреки че вредят, те влизат в състава на много материи, дрехи, матраци, опаковки, дори детски играчки. Пластмасите действат токсично на клетъчно равнище, но това става съвсем бавно и не винаги може да се установи и предвиди ефектът от това въздействие. В своята ежедневна дейност човек контактува с 63 000 различни химични съединения, голяма част от които са отровни. В бита се използват над 1000 вида отровни вещества. Нарасналата употреба на химически препарати за учените и като доброволно използване на бойни отровни вещества в мирно време. Това води до силно нарушаване на екологичното равновесие.

При изгарянето им се отделят отровни газове. Въпреки, че пластмасите имат висока температурна устойчивост – до 288 C, не се използват, когато е необходим материал с висока температурна издръжливост. Заради тяхната молекулна стабилност, пластмасите трудно се раздробяват на по-дребни части и това създава проблеми свързани с изхвърлянето им в сметищата.

Екологичните проблеми свързани с пластмасите са много:
Отпадъците, като хартия, дърво, пластмаси и други се изгарят в специални съоръжения преди да бъдат депонирани в депата за смет. Това изгаряне се прилага с цел да се намали обема на отпадъците, но същевременно се отделят големи количества отровни газове, които замърсяват околната среда. Изгарянето на отпадъците и в частност пластмасите е строго ограничено поради тази причина и рядко се прилага.
Всички пластмаси могат да бъдат рециклирани. Термопластичните пластмаси може да се претопят в нови изделия. Термовтвърдяващите се пластмаси може да бъдат използвани като подобри тели на термопластичните.
Химическото рециклиране е процес, при който настъпва деполимеризация на полимерите. За протичането на деполимеризацията се изискват специални условия – висока температура и катализатори. Целта на деполимеризацията е след разпадането на полимера неговите мономерни единици да се използват за органичен синтез.
При друг процес наречен пиролиза, и двата вида пластмаси се изпаряват и се кондензират в течни въглеводороди.
Събирането и сортирането на използваните пластмаси е скъп и трудоемък процес. Само около 5% от пластмасите се рециклират. Има нови машини, които разделят пластмасите от другите отпадъци и ги сортират. Но дори и най-модерните системи за такъв контрол разпознават само няколко вида пластмаси. Например чрез машина с рентгенови лъчи се разпознава PET от PVC.
Ако пластмасите не са сортирани, при рециклирането не се получават качествени продукти. Затова от рециклирани пластмаси не се произвеждат опаковки за храни, а бутилки за моторни масла, опаковки за сапуни, кошчета за боклук, текстилни влакна и др.

Производство на екологични опаковки за дискове