За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да стана стюардеса, а сега се страхувам от летене. Като ученичка мечтаех да уча журналистика, а завърших с отличие медицина и станах издателка на списание “9 месеца”. Както казват хората, внимавай какво си мечтаеш, че може и да се сбъдне.
Какви са амбициите ви в професионален план?
Труден въпрос. Аз по характер съм доста амбициозна и не се предавам, докато не реализирам заплануваното. Вече като че ли искам да понамаля темпото и да насоча усилията си в личен план.
Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
Преди години ми костваше усилия, но вече – не... пък и доста мои връстнички вече уверено се реализират в обществото. Но съм категорична, че полът не улеснява работата и ако се разчита само на него, става дума за самоцелна кариера, а не за реализация на личността. Успехът, поне в моята работа, означава дългогодишна борба за доказване и следователно е обратно пропорционален на възрастта. Жената може да разчита на външност и маниери до време. Заеме ли се сериозно с работа, ще трябва да се прости с женските номерца. Лошото е, че има опасност да ги поизостави и в личния си живот и става сложно.
Какво ви дава работата в списание “9 месеца”?
Всичко ми дава. Самочувствие, себеутвърждаване, сбъднати мечти, общуване с много хора, успешен бизнес, но и доста болка. “9 месеца” е моето дете.
Какви са бъдещите планове за списанието?
“9 месеца” е първото списание в нишата за бременни и майки. Вече надживяхме доста конкуренти и имаме самочувствие на лидери. Аз самата гледам на списанието като основа за други дела и като че ли вече съм по-отдадена на тях. Но силно вярвам, че с годините сме изградили сериозен екип и той ще задържи високото ниво, което сме постигнали с общи усилия.
Какво научихте от общуването си с настоящите и бъдещите майки?
Че умея да предавам позитивни послания, което ме прави уверена и щастлива.
Споделете вашия опит и най-добрите си професионални постижения ?
Списание “9 месеца” – удържам на темпото вече 12 години, “БЕБЕ НА ГОДИНАТА” – обществото прие тази кампания като положителна традиция. За осем години тя ни донесе три престижни медийни награди. С “9 месеца” на училище е последната ми тръпка и предизвикателство. Вече четири години влагам цялата си енергия в мисията да развивам училища за бъдещи и настоящи майки. Тази инициатива също ни донесе престижни награди и се развива като лавина в национален мащаб. Убедена съм, че това е бъдещето и вярвам в успеха й.
Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех изобщо?
Развих силна интуиция и вяра в себе си.
За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Определено за професията, което никак не е похвално. Не се лишавам от нищо в личния си живот, но той никак не влиза в рамките на българския патриархален модел. Не зная дали е добре или зле, но това е моят живот.
Вашето послание към съвременната българска жена?
Да обича и да бъде обичана, да се стреми към самостоятелност и независимост, да не забравя себе си при никакви обстоятелства.
На какво искате да научите своите деца?
Да развиват любопитството си и да не се отказват от мечтите си.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – синьо
Песен – “Кажи ми, огледало” на Богдана Карадочева
Вкус – обичам млечни продукти
Място – няколко места в стария Бургас и в старото Търново, изобщо Търново.
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Много рядко готвя, но съм наследствено обременена със способността да готвя добре. Изявявам се в комбинираните салати, особено “Овчарска” и “Цезар”. За специални хора мога да направя и чудеса, но все по-рядко срещам заслужаващи хора. Храненето е общуване и аз го правя най-често навън.