Страдате ли от никтофобия?

Никтофобия е сложна дума, която обозначава прекомерния страх от тъмното. Това е една от многото видове фобии, които са вследствие на невротично разстройство, при което се развива патологичен страх от тъмното. Може да се развие, ако сме преживели силен стрес от нещо ужасно, което ни се е случило на тъмно. При здрачаване този страх се усилва, а когато падне нощта болните изпитват паника. Хората, които са били свидетели на убийство, например, или са били нападани по тъмно може всеки път когато падне здрач да преживяват същия ужас и да преминават през целия този кошмар отново и отново всяка нощ. Паническите пристъпи могат да се засилят и дори да доведат до психотични състояния и при тези случаи се налага лечение.

Делир е пък състояние на обърканост, което може да е причинено от алкохол, нарушения на оросяването на главния мозък, характерни за по-късната възраст. Оказва се, че и операциите, извършвани с пълна упойка, понякога могат да доведат до това състояние, с продължителни параноидни изживявания.

Определено тези крайни фази на страха от тъмното са неприятни и нарушават обичайния ритъм на живота.
По принцип е нормално човек да се страхува от непознатото, от онова, което трудно може да различи и не е наясно дали е добронамерено към него или не. Това се дължи на епифизата, която синтезира мелатонин под влияние на денонощния цикъл: светло-тъмно. Тя е тази, от която зависи хормоналния баланс на организма и благодарение на нея човек е активен през деня, а пасивен на тъмно. Всички сме забелязали, че през зимните месеци хората са по-нервни, тревожни и психически по-лабилни. В северните страни, където денят е много къс, хората са много по-затворени и процентът на депресии и самоубийства е пословично висок.

Но страхът от тъмното може да се развие и вследствие на преумора например. Недоспиването и хроничната умора изтощават организма и сетивата не успяват да се справят с напрежението. Хората стават нервни, тревожни и всеки шум започва да ги притеснява, в по-тежките случаи може да е придружен и с халюцинации.

Особено ужасно е ако живеете сама и тогава всеки шум ви се струва подозрителен, всички стъпки като че ли водят до вашата врата и всяко щракване на ключалка ви кара да подскачате, защото решавате, че някои ви напада с взлом.
При тези случаи е добре да си вземете другарче в къщи. Ако не намерите човек, който би искал да сподели тъмнината с вас, най-добрия приятел на човека – кучето ще ви даде увереността, която ви е необходима, за да се успокоите. Така ще може да се наспивате нощем и да се преборите с умората и проблемът да отшуми от само себе си. Ако не се погрижите навреме, той може да се задълбочи до неузнаваемост.

Ако живеете с по-възрастни хора, не им се сърдете, че са свръхчувствителни и всичко ги тревожи, защото с възрастта хората стават по-чувствителни и по-податливи на страхови изживявания.

Децата и тъмното