Милена Фучеджиева: Искам да правя всичко

Определят последната ти книга “Кефер”. Цветовете на малката Ида” като кибер-пънк сага. Какво представлява този жанр?

Любен Дилов я окачестви като такава. Тя е смесица от фентъзи с някакви супермодерни, актуални, социални разсъждения. Миналото и бъдещето са в едно. Има много готически моменти. Понякога е като филм на ужасите, понякога е като модерен филм, който се случва в Париж. Мястото и времето се сменят по един доста шантав начин. Всичко има връзка и сюжетна линия, която си тече.

Корицата на книгата ти е много оригинална.

Владимир Тодоров я подготви. Той е изключителен художник със завидна биография. Той ме накара да се снимам една вечер от горен ракурс. Изпратих му една снимка без грим. Използва ми очите и ми смали лицето като детско, взел е контурите на устата ми, изправил ми е носа и го понамалил, моя е малко по-дългичък. Методът му на работа се състои в това да вземе снимка на човека (актьора) и започва да ги разработва като рисунки. Това е уникално и новаторско.

Какво съдържа продължението на книгата ти т. нар. “тетрадка за домашна работа” на Акако Мидори Гин?

Тетрадката съдържа няколко глави от “Кефер” 2. Може би главите, които съм включила ще останат такива, а може би няма, защото това е работна тетрадка. В романа действието се развива във Франция, а във втората част се пренася в Лос Анжелис. Малката Ида е пораснала, станала е тийнейджърка...
Снимките на корицата съм ги направила в L.A. с дъщеря ми. Ние двете страшно си приличаме в очите. Аз й направих стайлинга. За целта намерих един много интересен графит.

По какво тази книга се отличава от останалите произведения, с които те познаваме?

Тази история е приказна, но не е за деца, тя е определено за възрастни. Всички неща за които говоря в пиесите си, по някакъв начин засягам и в тази книга. Винаги съм искала да напиша по-голяма и по-сериозна творба. Много ми се услади, но се оказа, че това е най-трудното нещо, което съм правила до сега. Да следиш развитието на всички тези герои, да ги нагласиш, да ги обединиш, да има една линия, която да си тече. Това се оказа приятно нещо.

В момента имам проект за театър – моноспектакъл, който ще е доста различен от всичко, което съм правила до момента. Ще е за живота на една моя приятелка актриса, която живее в L.A. Има уникално интересна история. Най-вероятно ще излезе през пролетта. В момента работим по текста. Не си слагам ограничения. Каквото ми се прави, го правя. Няма жанр, в който да се определя конкретно. Всичко искам да правя.

Още по темата