Стремейки се да подражава в почти всичко на чуждото, българинът от Криворазбраната цивилизация насам е известен с това, че умело подражава на всички иностранни празници и нововъведения. По магазините се появяват всевъзможни хелоуински аксесоари, заведенията и дискотеките правят грандиозни маскени балове, с които да привлекат младите хора. Тийнейджърите си спретват приятелски купони, родителите намират начин да направят маскено парти за децата си, канейки приятелски деца у дома и с една дума всеки с желание за лудории намира начин да се позабавлява. Но забавленията са само донякъде.
Не е добра идея да пуснете детето си маскирано по улиците да тропа по вратите на непознати и да иска бонбони. Защото чукайки и радвайки се, неволно ще се озове лице в лице пред сблъсъка между културите, навиците и манталитетите.
Хелоуин е добър повод да поговорим и за това.
Българите искат да се възползват от радостите на големия свят, но не желаят да признаят, че им се поддават и прекланят. Затова много от нас приемаме иностранните празници на нож, изведнъж се сещаме, че имаме хубави български празници, които обаче не честваме масово. Коледа и Великден, например, са преди всичко семейни празници. На много малко места в България е останала традицията момченцата по Коледа да обикалят къщите и да сурвакат за здраве, добруване и плодородие и да събират гевречета и орехи, а на Лазаровден момиченцата да пеят и танцуват и да получават яйца. Това е изключително мила и затрогваща традиция и тези малки благовестници се очакват с радост. Но това явление не е масово като в Щатите, нито толкова пищно и нито толкова весело. Малко хора биха отворили апартамента си за непознати в Коледната нощ, а още по-малко за маскирани на Хелоуин. Ние сме стресирани, постоянно се опасяваме, че ще ни оберат, пребият и изнасилят и затова се чувстваме най-сигурни, когато сме добре заключени в собствения си дом. Ще говорим колко е лошо, че се американизираме и обезличаваме, но няма да направим нищо да продължим добрите български традиции, да ги популяризираме и пратим децата си Коледарчета. Да не сме луди, по-добре да си седим на топло и да чакаме с червените ботушки щастливо да потропа Дядо Мраз или през комина да дойде дядо Коледа, но ние да сме си пред телевизора. Все по-малко са чисто българските празници и веселия, на които да се радваме и дружно да празнуваме. Народните ни обичай отмират със смъртта на по-възрастните радетели на фолклорния бит и култура, остават само на единични места като фолклорни събори по селата, празници на кукерите или нестинарите.
Православната църква отрича празнуването на Хелоуин. И една от причините е, че времево не може да адаптира празника и да го абсорбира в собствения си календар, тъй като тя отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. В началото на ноември обаче е Архангеловата Задушница – в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.
Всъщност, ако се замислим, в България особено много почитаме мъртвите, защото имаме най-разнообразни Задушници по всяко време на годината – малка, голяма, черешова и т. н. и те са със същото послание – да си спомним за починалите. Носи се храна на гробището и се раздават сладки неща и жито на близки и познати. Но у нас е тъжно и всеки изживява скръбта си сам, докато в Америка превръщат болката си в празник и се стремят да забравят лошото и смъртта.
Но православната мистика, идваща от Русия е такава – устремена към дълбините на Аз-а. Разбира се това изобщо не значи, че нашите християнски празници нямат езически корени и не са примесени с езически ритуали. Тъкмо обратното, но това е неизбежно и както виждаме се среща и в западните култури.
Празнуването на Вси светии е в същността си езически ритуал, идващ от древните келти, които вярвали, че по това време се отваря границата между живите и мъртвите и сенките на починалите се връщат по домовете си и търсят живи тела, за да поживеят още малко на земята. За да не станат жертва на такава сянка, хората гасели огъня в огнищата, маскирали се в страшни животински кожи, с цел да уплашат нашествениците и те да си отидат от тях. До началото на ноември приключвало прибирането на реколтата и започвали приготовленията за зимата, а тя при северните народи неизбежно се свързва със смъртта.
Обаче около 43 г. пр. Хр. римляните завзели келтските земи и традициите се смесили. Насложили се римският празник Фералия (в памет на починалите, ден за помен) и вторият в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона, чийто символ е ябълката.
Някъде около 800 г. сл. Хр. като господстваща религия по тези земи се налага християнството и през 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций IV утвърдил 1-ви ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Църквата заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно, но християнско.
По този безкръвен метод Църквата е променила почти всички езически празници.
Както виждаме и от най-новата ни история, това е идеален похват и за промяна на официалните празници. Няма смисъл да се споменават, но ако вземете едно календарче от преди 1998 г. и едно за 2008 г. ще видите, че червените дати, които отбелязваме като всенародни официални празници са почти същите, но всъщност празнуваме нещо друго. Историята е богата на дати и събития, винаги има какво да се празнува.
Ако се върнем отново на Хелоуин, именно вследствие на този винаги работещ метод, изведнъж се появили три последователни празника за празнуване – деня на светиите, деня на обикновените мъртви и езическия празник. За да е всичко точно и да няма дразги и препирни, обявили един общ ден и го нарекли Halloween. На този ден място са намерили и ябълките, орехите, идващи от изобилието на Помона; и черните котки от магията на Самхейн, и привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии, та и тиквения фенер на пияницата Джак. Така езическата мистика се синхронизира с християнската и почти всички останали доволни.
Та горе долу това е историята на Хелоуин, или каквото е останало от религиозното в този празник. Днес, почти навсякъде това е празник на маската, на купона, на забавлението, на сладките неща и на радостта.
По ирония на съдбата у нас обаче на 1 ноември пък се празнува денят на Народните будители. И няма как да го вплетем и подчиним на Хелоуинските традиции, освен ако не приемем, че народните будители са отдавна мъртви и се нуждаят от помен и възкресение или както самите учени приеха за символ на българската наука именно тиквата. Това е пример, че дори и в най-несъвместимите празници може да се намери нещо общо. А ако трябва да говорим за тиквата и за влиянието върху българската култура, политика и икономика, то без съмнение може да напишем цял трактат и дори да докажем, че почитта към тиквата започва именно от българските земи. Тиква – това дори е ефимистично обръщение и даже фигурира в речниците като такова, използва се масово в речта ни, та дори е и широко застъпена метафора и в родната ни литература.
И кой после, смее да твърди, че Хелоуин не е исконно български празник и ние не почитаме тиквата? Напротив, напротив, замирише ли ни на печена тиква, забравяме за всичко друго.