Разглезваме ли бебето?

А за бебето, първите дни е най-важно да му е топличко, да му е сухичко, да е нахранено и да има кой да го гушка и да откликва на неговите молби. Това му дава увереност и изгражда у него доверие към човека или хората, които му оказват първа помощ в този така странен живот.

Бебето опознава света от първата глътка въздух и експериментира. То се учи по метода на пробата и грешката. То си мисли: ако всеки път, когато заплача мама идва и ме гушка, значи винаги, когато искам да съм гушнато, мога да рева и желанието ми ще бъде изпълнено. Но ако по този толкова популярен метод то установи, че това не винаги се случва, то няма да използва манипулацията с плач, за да привлече внимание към себе си. Затова, ако майката не държи да разглези бебето си още от първия месец, то е добре да дозира грижите и вниманието си. След като го е нахранила, подсушила и е направила всичко, каквото се изисква, добре е да го остави да поспи. Всяка майка най-добре се научава да различава защо плаче бебето, защо я вика – защото е гладно или защото му е скучно. Ако бебето плаче, защото иска да отидем при него – можем веднъж да отидем и да го гушнем, но следващия път просто да му поговорим, за да се успокои, че сме наблизо, да го полюлеем, да му попеем, да измисляме различни начини, по които да му покажем, че сме тук, не сме го изоставили. Чувството, че са те изоставили паникьосва малките деца, но това се случва и при бебетата, които са свикнали постоянно да усещат до себе си мама. Ако мама я няма са готови да плачат до изтощение, защото без мама, най-вероятно идва и апокалипсиса. И за едно малко същество, което се нуждае изцяло от някой друг, за да оцелее най-вероятно е точно така. Номерът е да намерим точния баланс, при който хем детето няма да стане разглезено и зависимо от нас, хем няма да се чувства некомфортно. Това се постига, когато и другия родител се включва в отглеждането, когато на помощ идват и други хора: бавачката, баба, дядо, леля. Тогава детето свиква с най-разнообразно човешко присъствие, не е зависимо само от един човек и е сигурно, че при нужда все някой ще се отзове на неговия повик.

Не бива обаче да сме твърде жестоки, защото от плач децата могат да се задушат, да получат херния или да има други ужасни последствия. А ако се окаже, че детето е предразположено към херния, защото има слаби коремни стени, тогава ще трябва да проявявате чудеса от търпение и издръжливост, защото всеки по-продължителен плач ще води до подуване в слабините и може да се наложи спешна операция. Лекарите избягват да оперират пеленачета и е добре да овладеете положението, поне докато детето укрепне, за да му се направи планова операция. Тогава ще трябва да носите бебето много повече и да го успокоявате по всевъзможни начини, за да не му позволявате да плаче.

В крайна сметка всичко трябва да се прави с мяра и с любов, така че бебето да расте сигурно и щастливо в една приветлива и дружелюбна обстановка, под мъдрите грижи на мама и татко.