За гнусливи майки и злояди деца

22.11.2007г. / 09 04ч.
Вергиния Генова
За гнусливи майки и злояди деца

Всяка майка на злоядо дете е изпадала в тих ужас и в недоумения как това слабушче въобще оцелява? Всъщност, не всички деца са злояди до такива болезнени размери – някои са разглезени, други са упорити и ще стоят гладни, но няма да хапнат нежеланата от тях храна, а трети са приучени на така наречените junk food (вафли, чипсове, зрънчо и т. н.). Каквато и да е причината за тяхното злоядство, резултатът е притеснителен за родителите. Онези деца, които по една или друга причина се изхранват само с junk food като резултат на тяхното злоядство може да се наблюдава затлъстяване, а при упоритите – ранни форми на гастрит. Затова въпреки, че доброжелателите успокояват, че с времето децата ще се оправят и ще проядат – както си трябва – майките се притесняват и прилагат какви ли не хитринки, за да хапват децата повече плодове, зеленчуци и супички. С една дума да се хранят със здравословна домашно приготвена храна.

Не е добре да се вторачваме в часа на яденето и да си поставяме като фикс идея цялата купа със супа да бъде изядена.
Не е и работещо решение да прибягваме до заплахи и наказания – докато не изядеш всичко, което съм ти сипала в чинията, няма да станеш от масата; или ако не ядеш, няма да излизаш навън да играеш; няма да ти купя играчката, която съм ти обещала и различни други форми на манипулация и заплашване. Списъкът може да бъде ужасяващо дълъг и в крайна сметка да остави у детето неприятни емоции за цял живот.

Вече сме споменавали, че по-голямото семейство и задружното сядане на масата в установени часове за храна спомагат за утвърждаването на положителни навици, свързани с хранителния режим.

Както и за голямата доза фантазии и чувство за хумор, които трябва да притежават родителите при склоняването към изяждане на отредената порция. Колкото и да се оплакваме от лошия си стандарт на живот, само преди един-два века проблемът злояди деца почти не е съществувал, защото когато са поднасяли храната за цялото семейство, всеки е лапал колкото може от общата паница, защото иначе е ясно, че до следващото хранене няма да получи нищо – нито вафличка, нито поничка, нито солетки. Но времената се менят и навиците се променят, появяват се хилядите лакомства между храненията, а пропорционално на това двигателната активност и детските площадки намаляват.

И затова от родителите в днешно време се изисква много повече фантазия, за да противостоят на огромната вълна от junk food, която ежедневно ни залива и завладява най-вече вкусовете на малчуганите.

Няма хлапе, което да не обожава Цар Лъв и да не си спомня как Тимон и Пумба убеждаваха своя нов приятел да стане вегетарианец. На нас не ни остава нищо друго, колкото и да ни е гнус от подобни пихтиести същества, освен да използваме проявилия се интерес в полза на здравословното хранене.

Дори да вземем като пример и най-новите детски филмчета като Рататуи – където едно гадно плъхче покорява кулинарните подиуми на Париж – виждаме, че отново се залага на нестандартното и неочакваното.

Затова, освен, че е полезно да приобщим детето към работата в кухнята е полезно и да го направим ценящ храната кулинар.

Обаче децата няма да се впечатлят толкова много от изящното скулптуриране на плодовете като в Тайландската кухня, но определено ще опитат нещо интересно, нещо нетрадиционно и колкото и да ви е странно ще рискуват да опитат нещо гнусно на вид. За да могат да се хвалят пред приятелчетата, че примерно са опитвали питон – е той може да е, бил съвсем безобиден, от нанизани зърна грозде или паяк, бръмбар рогач сътворен от парче ябълка или кюфте. В направата на различни червейчета от нанизани пресни или сушени плодове може да включите и самите деца, като им дадете да ги нанизват на клечка за зъби или дървен шиш. Разбира се може да проявите и много повече фантазия, за да превърнете полезните храни в предпочитано забавно меню и то не само на Хелоуин, а всеки ден.

В прилагането на практика на тези приятни експерименти, разбира се майките-домакини, които имат повече време и възможност да се занимават с децата си са облагодетелствани.

Но и по-заетите не би трябвало да се отказват от тези весели занимания, дори могат да помолят палавниците сами да приготвят салатата – дори тя да представлява само една краставица с уши от салам и нос от маслина. Когато седнете на масата, бързо може да бъде превърната в салата и да бъде подправена.

Коментирай