Не на следродилната депресия!

А ако това не се случи? Или ако тя смята, че вниманието и грижите от страна на съпруга и близките й са незначителни, а тя заслужава много повече? Или пък ако погледнейки се отстрани се вижда като една подпухнала развалина, една сторбена възглавница, която е захвърлена от всички, след като е била брутално използвана, за да даде живот. Нямате си представа какво може да мине в главата на една току що родила майка. Колко много зловещи мисли могат да се извъртят само за няколко дни в главата й. Всеки сценарист на филми на ужасите би завидял на творческия замах и невероятна продуктивност. Но в повечето случаи тези мисли не виждат бял свят, защото някои от майките ги оставят само за себе си. А това води до още по-голямо отчаяние, озлобление и безпомощност.

В специализираната литература много точно и подробно са описани симптомите на следродилната депресия. И дори е обидно да ги споменаваме в женско списание, защото всяка себеуважаваща се бъдеща майка вече грижовно е изчела всевъзможна литература относно бременността, раждането, следродилния период и отглеждането на бебето. Ако всички ученици и студенти се приготвяха толкова педантично за изпитите, то образованието ни сигурно щеше да е на съвсем друго ниво.

Но всеки знае, че едно е да знаеш нещо на теория, а съвсем друго да го преживееш на практика. Да не кажем, че е много трудно да приложиш научената теория правилно. Всяка информирана жена преди да влезе в родилното знае какво са контракции, и какво да прави, но колко запазват самообладание? Няма да забравя в болницата всичко те боли, иде ти да пищиш и се появява една акушерка и пита най-спокойно: Хубаво, започнали са контракциите, сега ми изброй етапите на раждането и ми определи ти в кой от тях се намираш в момента. И без това болките ме бяха оставили без ума и дума, а сега ме и изпитваха!

Но след като минат всички етапи на контракциите, след като прескочим трапа и се озовем с бебе в ръце, на нас ни се струва, че сме прескочили в съвсем друг живот, друго измерение с други отговорности и с други чувства.

И изведнъж всичко стана ново.
Ето това е подходяща реплика за следродилния период. Това е все едно да си чел и изучавал навиците на марсианците, но в един прекрасен ден да станеш един от тях.

И е шокиращо, и е трудно, и тук е мястото на любящия мъж. Той трябва да даде всичката грижа, на която е способен, всичката любов и насърчение, за да може майката да се адаптира по-лесно, по-безболезнено и без да развива кошмарните симптоми на следродилната депресия, за които пише в медицинската литература.

Не случайно се препоръчва родилката да е обгрижвана от роднините, които освен всичко друго, да следят и за душевното й равновесие, защото ако тя стане прекалено психически нестабилна може да е опасна за бебето.

В този ред на мисли не би трябвало да карат самотните майки още в родилното да подписват декларации, че се отказват от бебетата си, защото те все още не са се свестили от шока на раждането и е много вероятно да вземат необмислени решения под влияние на следродилната депресия.

Затова би трябвало да има специални отделения, където бъдещите самотни майки, (които никой никъде не очаква) да престояват първите четиридесет дни. Там да са наблюдавани и съветвани от психолози, преди да вземат тежкото решение да оставят детето си в дом. Защото едни мисли са в главата на родилката в първите седмици след раждането, други след като мине време и се е успокоила. Тогава вижда, че животът продължава и тя може да продължи с едно съкровище повече, вместо да го захвърли и цял живот да се чуди къде е нейното сладко детенце и да изпитва угризения.

Да не говорим, че при някои жени следродилната депресия достига грандиозни размери и те стават прекалено агресивни, имат мисли за убийство и самоубийство или действат в тази посока импулсивно.

За щастие статистиката показва, че само 15 процента от родилките стигат до тежки форми на следродилна депресия, но почти всяка жена минава през етапа на емоционална лабилност и объркване. Лекарите го отдават на хормоналния дисбаланс в организма. Симптомите на леката депресия са доста познати на раждалите жени, но ако трябва да се прави обобщение може да се перифразира великата фраза, че всички щастливи родилки си приличат, а всяка преживява следродилната депресия по своему.

Характерните симптоми са: бързо преминаване от едно емоционално състояние в друго в широк диапазон – от плач до еуфория.
Раздразнителност – в един момент майките решават, че нищо не е наред, всичко им е криво и най-лошото е, че се чувстват безпомощни да променят каквото и да е.
Не могат да се концентрират, забравят, някои от тях дори губят ориентация в познати местности. Затова е добре съпругът да бъде не само търпелив, но и информиран за следродилната депресия, защото статистиката показва, че голяма част от двойките не успяват да се справят като семейство именно в този следродилен период. Взаимоотношенията им приличат на потъващ кораб и мъжът, който би трябвало да е капитан на семейния кораб, в много случаи е този, който бяга пръв пред потопа на трудностите. Но с една по-голяма информираност и с повече любов този период може да отшуми много бързо и вместо да раздалечи двойката, да я сближи още повече.

Според мен важно е да се следи и за физическото здравословно състояние на родилката, защото отпадналост, тежест, тъга, безразличие и отпуснатост могат да се дължат и на анемия, ако е загубила много кръв по време на раждането. Тя трябва да се открие на време и да се лекува.

За справяне със следродилната депресия се препоръчва балансирано хранене, повече разходки на чист въздух и най-вече много любов и внимание.

А ако такава липсва, ако се чувстваме най-изолираните емоционално и най-отхвърлените същества на света, тогава бихме могли да кликнем тук и там из всеобятния свят на Интернет. Да се оплачем в първия ни се изпречил женски форум и да излеем болката си. Тогава за съвсем кратко време ще получим много окуражаващи отговори, ще прочетем много драматични истории, защото анонимността сближава и отпуска човека. Хората в интернет са по-склонни да споделят за най-големите си кошмари и най-тежките си грехове и да получат утеха, да видят, че не само те са изпадали в това положение.

И най-важното – от следродилна депресия не се умира. При едни трае по-дълго, при други по-кратко, но най-успокоителното е, че отшумява.

Разбира се добре е, след като сме подготвени за нея да се стегнем емоционално и да наложим волята си, за да надвием негативните емоции.

Защото имаме много по-важна работа от това да се самосъжаляваме – имаме щастието и привилегията да се грижим за един нов живот, който се нуждае от нашата ведра усмивка, нашата топлина и любов.

Можете да коментирате темата и във форума на сайта.