Васильовден

Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане... така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.