Приемните родители – полезни за умственото развитие на децата

Интелектуалният напредък за някои деца е равен на разликата между гранично умствено изоставане и средна интелигентност.

Най-важното е, че децата, извадени от домовете преди 2-годишна възраст, показват най-голямо подобрение. Според американския екип, провел изследването, това са ключови нови данни за чувствителен период в развитието на мозъка. По думите на ръководителя на екипа Чарлз Нелсън от Харвардския медицински университет “става дума за важността да се извадят децата от лошите условия и да се настанят в добри условия”. Той добавя: “Колкото по-рано стане това, толкова по-малко вероятно е детето да има сериозни проблеми”.

(Снимка: Ж. Томс
На снимката - Веско, 9 години, Дом за деца лишени от родителски грижи гр. Долна Баня. Декември 2007 г.
Още снимки - тук)

Изследването е публикувано във водещото научно списание “Сайънс”. Въз основа на изследването се променя начинът, по който се полагат грижи за изоставените румънски деца. УНИЦЕФ ще използва резултатите, за да подтикне и много други страни, все още разчитащи на отглеждане в държавни сиропиталища, да преминат към отглеждане в приемни семейства.

“Изследването осигурява конкретни научни данни за дълготрайните последици от липсата на качествена грижа за децата”, казва Аарън Грийнбърг, специалист от УНИЦЕФ по защита на детето. “Това, което ни интересува, е, че когато за малкото дете се грижи посветен специално на него възрастен, това влияе върху умственото му развитие.”

Отдавна се знае, че сиропиталищата не осигуряват най-доброто развитие на децата. По-ранни изследвания установяват, че хиляди деца, осиновени през 90-те години на XX век от окаяни сиропиталища в Източна Европа, Китай и другаде, продължават да имат сериозни проблеми в развитието си дори след като намерят хубав дом и любящи родители.

Много въпроси обаче досега нямаха отговор. Дали тези изоставени или осиротели деца, които са прекарали по-дълго време в сиропиталищата, не са били поначало по-увредени? Колко голяма вреда нанася пренебрегването и липсата на стимулация в първите месеци на живота? Колко дълготрайна е тази вреда?

Изследването на американските учени обхваща 136 малки деца в шестте сиропиталища в Букурещ. Децата на случаен принцип или се оставят в домовете, или се настаняват у приемни родители, подготвени и заплатени специално за изследването. През 2000 г., когато започва проектът, Румъния няма своя система от приемни семейства. Екипът избира видимо здрави деца. Докато те растат, изследователите периодично провеждат тестове, отразяващи развитието на мозъка им. Следят се и тези деца, които в крайна сметка биват осиновени или прибрани обратно от родителите си. За сравнение се правят и тестове с деца, които никога не са били настанявани в дом.

На възраст 4 години и половина децата в приемни семейства показват на тестовете за интелигентност почти с 10 точки повече от децата, останали в домовете.

При децата, напуснали домовете преди 2-годишната си възраст, разликата е почти 15 точки.

Нелсън взема предвид възрастта, на която децата са били изпратени в приемното семейство. Почти до 3-годишна възраст всеки допълнителен месец, прекаран в сиропиталището, означава около половин точка по-малко на тестовете за интелигентност.

Все пак най-добре се проявяват децата, отгледани от биологичните си родители. Средно те показват на тестовете между 10 и 20 точки повече от децата в приемните семейства.

Какво значение има това за бъдещето на тези деца? Тази седмица разтревожена позната на Нелсън го намира и го пита какво да очаква от дете, прекарало девет месеца във виетнамско сиропиталище.

“Това как се справяш с живота не зависи само от коефициента ти за интелигентност”, подчертава Нелсън. Освен това той едва сега започва нови тестове със същите деца на 7-8-годишна възраст. Възможно е те да са наваксали.

Засега Нелсън казва на осиновителите: “Колкото по-голямо е детето, когато бъде изведено от дома, толкова е по-вероятно, че ще има проблеми в развитието, и толкова по-трудно ще бъде да се смекчат тези проблеми... Искам да кажа на родителите да пристъпват към такова осиновяване с отворени очи, но да не се предават.”

Нелсън отбелязва, че изследването има значение и за САЩ и другите страни, които използват приемни семейства вместо домове, защото на много места приемните семейства са по-лоши от тези, които участват в него. Сега се провеждат изследвания върху влиянието на приемните семейства с различно “качество”.

Румънското правителство изрично пожелава да се запознае с изследването и не след дълго започва своя програма за приемни семейства. На ранните резултати от изследването отчасти се дължи неотдавнашната забрана в Румъния да се институционализират деца под 2 години, ако не са силно увредени.
Лоран Ниъргард, Асошиейтед прес, превод: Мая Маркова