Разумният развод

Една от тежките последици на развода е, че докато родителите са погълнати от собствените си преживявания, действия и емоции, често не им остават сили и емоции да се занимават със състоянието на детето си. Тогава на едно дете му се струва, че е зарязано и от двамата си родители. Единият родител напуска дома, другият зает със своите преживявания и опита да навакса материално, бабите и дядовците най-често са обидени и детето остава в тази ситуация съвсем само.

В много случаи развеждащите се родители попадат и в капана на съперничество в любов към децата си. Започва състезание за доказване на любовта и всеки един се опитва да издърпа детската черга в своя посока. Това състезание се извършва в резултат на стремежа да увеличим чувството си за собствено достойнство, да отмъстим на бившия (бившата), да си докажем, че сме по-добри от него (нея), че сме по-добрия родител.

Причините за подобно състезание са много, но резултатът е един – децата са сериозно травмирани и тревожни.

Понякога родителят, който не живее с детето се опитва да го затрупа с подаръци и се напъва всяка минута прекарана с детето да е забава и приключение. Но зад тази лавина от щедрост, веселие и забави се крие страха на родителя да не е отблъснат от детето.

Да, безспорно децата обичат подаръците и забавите, но понякога те обичат да са просто с нас, да ги гушкаме и си говорим, вместо да ги влачим от виенското колело към Макдоналдс, да ги срещаме с куп деца, защото не знаем какво да правим сами с тях или да ги разпитваме до безкрай за неща, които не ги вълнуват.

Не малко двойки по време на развода, загледани в себе си, неволно ги превръщат в шпиони и доносници – още две непосилни и жестоки роли за едно дете. Тези мисии са кошмарни за децата. Логични са отказите им да разказват как е там в другата къща, какво правехте, къде ходихте, с кой се видяхте. Такъв кошмар е непосилен за възрастен, камо ли за дете. А много често в играта на разпитващ детектив се включват и баби и дядовци...

След развод на децата се налага да пораснат прекалено бързо. Малкото момиче или момче се превръщат в родители на своите родители. Започват да се притесняват – ту от това как се чувстват родителите им, от това дали те самите правят всичко правилно и дали не са причина за развода, от евентуални бъдещи семейства на единия или и двамата си родители. В не малко случай децата се затварят в себе си. Възрастните заети със своите емоции и преживявания нямат време и сили да разговарят с децата си. И още в началото на жизнения си път нашите деца сами взимат решения и формират себе си и представите си за живота въз основа на нещата, които виждат. Макар че това, което виждат у своите родители е част от пътя на възрастния, а не целия път. В крайна сметка за децата е важно преди всичко да си останат деца.

Самосъзнанието на едно дете се формира преди всичко от това как го възприемат членовете на неговото семейство, от това което вижда и чува. Към родителите си и тяхното отношение детето е особено чувствително. Родителската любов води след себе си устойчивост, спокойствие и вяра в себе си. Пренебрегването от страна на родителите кара детето да се чувства малоценно, като досадно бреме.

Решението за развод е работа на двама. Отговорността от развода обаче е нужна на цялото семейство. И без значение дали се развеждаме желано или не съвсем, без значение как продължаваме собственият си живот, длъжни сме да понесем отговорността за съзнателно отглеждане на своите деца. Това, което им предлагаме сега, поведението ни днес ще чертае пътят им утре.

Мона Чобан – Раз – Два – Три