Ако то е хранено с кърма на поискване, (когато е гладно, а не когато му идва часа) то инстинктивно си създава режим на хранене и когато порасне яде само когато е гладно. Добре е да се съобразим с естествения режим на децата, а не да ги тъпчем, когато ние решим. Свикнали сме да казваме – време е за закуска, време е за обяд, изяждай си всичко. Първо ние често сме склонни да сипваме повече, отколкото е необходимо на детето и когато то изяде само половината от порцията, започваме да го насилваме или да му натякваме, че нищо не е хапнало. Но по-добре по малко по-начесто, отколкото да го тъпчем рядко и по много. В забързаното ежедневие самите ние често ядем по веднъж на ден, когато се приберем от работа. Но това разширява стомаха и след това ни е нужна много повече храна, за да заситим глада. А поемането на повече храна не гарантира изразходване на повече енергия. Точно обратно – ускорява се процеса на пълнеене и се задвижва механизма. Огладняваме по-често, храним се в по-големи количества и пълнеем все повече. Ако това се случи с едно дете – пораженията ще са за цял живот. Затова е редно родителите да внимават с вредните храни, които са толкова примамливи за децата – всякакви вафли, бонбони, снаксове и т. н. С една дума трябва да сме подозрителни към всичко в лъскави опаковки. Обикновено като награда за това, че децата са ни помогнали да почистим, държали са се добре на семейния обяд, получават за награда именно нещо в лъскава опаковка. Ако знаехме колко вредно е в действителност, едва ли щяхме да възнаграждаваме нашите съкровища толкова щедро с такива сладки изкушения. Но не бива и да се пазим, а да следваме мъдрото правило – дозата прави отровата. Разбира се ще е много по-добре децата да предпочитат моркови и ябълки за похапване между храненията.
Много по-леко би ни било, ако знаем, че децата ни няма да умрат от глад, ако хапнат само две лъжички от супата на обяд. Ключът е в повече по-разнообразна храна. Ако детето хапне от три неща по малко, то вероятността да се нахрани е много по-голяма, отколкото ако му набутаме в устата цяла чиния с храна, която детето, отгоре на всичко, не обича.
Ако не се храним с желание и с апетит, то по правило отново дебелеем. Може и това да е причината, поради която много българи пълнеят – а именно, защото ядат каквото има и каквото могат да си позволят, а не каквото биха желали и им е наистина вкусно. Ако пренасочим финансите от нещата, които обикновено консумираме към онези, които бихме искали – дори в по-малки количества – може би това ще има благотворно отражение върху организма ни. Това би трябвало да направим и за децата си, ако наистина ги обичаме. Балансирано хранене и повече игри – това е ключът към щастливо детство.