А при бременност имаме мълчаливо съгласие от страна на майчиния организъм и изцяло приемане на чуждата клетка. Според учените по време на цялата бременност между майчиния организъм и този на бебето се извършва двустранен обмен и по този начин майката приема характеристики на бъдещето си дете и респективно тези на таткото.
Ако това не е налице, бебето няма да оцелее девет месеца в утробата на майката. Смята се, че именно чрез стволовите клетки на плода, генетичната информация от таткото преминава в костния мозък на майката и остава там за цял живот.
И това дава основание на учените да смятат, че повечето деца в семейството гарантират неговото заздравяване.
За съжаление огромния брой на разводите в днешно време, още на първо четене, отхвърля подобно твърдение. При много двойки бракът катастрофално се разпада още след първото дете и съпрузите вместо да се приближат един към друг стават все по отчуждени. Вместо едно дете да заздрави съюза, то се оказва препъни камък за емоционалната, финансова и материална стабилност. Къде би могъл да е проблемът? И дали наистина науката греши и е безсилна пред разпада на семейните ценности?