Какво искат мъжете всъщност?
Продължавам с разсъжденията си върху отношенията между двата пола. И не, няма да ставам банален, защото подобна тема никога, ама никога не може да бъде банална. Поне докато светът продължава да се размножава. Който иска да не чете. Аз съм длъжен да пиша. Подтикват ме осъдителните коментари от последния ми постинг. Изпълнявам справедливото желание на няколко души да се реванширам с материал, който описва жените, от които не трябва да се пазиш.
И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: “дама в обществото и курва в леглото” не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога...
Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито грозен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не е беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство.
И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.
Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:
Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нуждае от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил доволен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито осакатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.
Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: “всичко приключи”. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са “курви”. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. “Мразя лъжата, лицемерието и предателството” е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човекът до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.
Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.
Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? “Къде остана доверието?” – ще се пита той.
Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярвали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.
Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фън Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от “Сексът и градът”.
Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.
И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.
Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля. Всичко, което написах по-горе, може да се обобщи в четири думички: доверие, лоялност, приятелство и любов. И ако тези изисквания ти се струват прекалено високи, значи или не си средностатистическа жена, или много сериозно се надценяваш.
Източник: Писателският блог на Тишо
И все пак това не слага ли ограничения не само на очакванията, но и на смисъла на живота? Ако ще се поставяме в рамките на средностатистическата си реалност, това няма ли да убие интусиазма ни да възпитаваме децата си във вяра в утрешния ден? Трябва ли средностатистически да ги обичаме и да ограничаваме и техните мечти, защото те са нашето бъдеще?!? И ние се надяваме те да имат шанса, който ние сме нямали...
Мили недоволни пораснали момчета,не ни слагайте в рамки, моля!!! Не казвайте какво трябва и какво не трябва! Вместо това помислете какво още може да осмисли и съживи усмивката на жената до вас и моля ви, не подценявайте духовната сила на нежната си половинка, защото " до всеки успял мъж има по една силна жена".
Затова вместо да създавате правила и ограничения се вглеждайте в очите на жената до вас и търсете онази искрица светлина, която ще гони неизбежните трудности и противоречия между вас...Защото дали сме получили шанс да бъдем на върха, в средата или на дъното, какво щяхме да правим едни без други?
Мъжът, който ще обича всяка жена вярва, че тя може да надскочи себе си, нещо повече иска и ТЯ да повярвам в това..но за НЕЯ е най-важно, че дори и да не го направи, няма да гледа на нея като средно успяла, примирена и уморена жена. Защото над средно необходимите за съществуване материални неща стои онова, което не можеш да сложиш в рамки и което ни прави еднакви на финала на живота ни - нашите души. Нека поне на тях да позволят нашите силни половинки да полетят над установените дребни нещица и вместо да се сърдят на сълзите ни, да ни оставят да поплачем на рамото им и да ни оставят да пореем мечтите си...какво пък толкова, някои мечти се сбъдват...
И да не искат да им бъдем приятели, защото приятелството, както и доверието не се полага по наследство или не се дарява със зестра. ТО се ЗАСЛУЖАВА! И се нуждае от ВЗАИМНОСТ!
Благодаря! Но не виждаш ли колко провокативно и манипулативно е написано всичко? Хайде, манипулацията отдаваме на журналистическата професия. Но от нея ми лъха на Ото Вайнингер, най-отявления психолог-антифеминист от началото на века. Писах за това на Дон Жуан, който поне има чувство за хумор и се закача с действителността. Ултимативно казано – изпълнявай първо, второ, трето и ще си щастлива. Слага ти рамката, клетката, в която ще си доволна и щастлива, защото имаш до себе си човек, който иска да се реализира чрез властта си поне над едно човешко същество. Е, неосъзнатият стремеж към свобода феминизъм ли е? Може да подминаваме такива писания и да не им обръщаме внимание, но липсата на реакция е съгласие. Жените, които пишат коментарите са най-различни, но това, което оценявам в тях е точно стремежът към свобода във връзката, желанието да се съобразяват и с тях, да не им налагат и поставят условия. Някои четат, някои не! Но не е четенето, което определя съзнанието. То само влияе донякъде. И не ги обиждай, като ги определяш като феминистки. За да са феминистки трябва да са осъзнати и организирани. Феминизмът е нещо много криворазбрано в България и не може да бъде дори осъзнат от тези, които изказват някакви несъгласия. Феминизъм не е мръсна дума, така просто им се иска на мъжете. В статията става въпрос за нещо много интересно, на тях хем им се иска първо, второ, трето, хем не могат да осигурят почивка, защото получавали 800 лв. Ами да направят така, че да получават 8000! С честен труд : )! Сега поне ръцете им са развързани и го няма псевдоикономическото равенство при т. нар. социализъм. И да си уважават жените, защото работят, да се съобразяват, че на плещите на жената лежи и домакинството, и грижата за децата, което само по себе си са още 2 професии. А не да се правят на капризни кокони с множество изисквания! Светът е такъв, че в когото са парите, определя правилата! И в международната политика, и в семейството : )... Цинично, но вярно!
Чао, че много задълбахме. Весели празници!
1. По пол и по светоусещане съм жена; 2. Живяла съм с мъж достатъчно дълго и да, той беше и все още е българин;
3. Ако въпросните жени "отварят устата" си само в подобни форуми, жалко за тях. Това не е школа за реторика. По-добре да използват времето си за четене и то - качествено. Очевидно е нужно изрично да се упомене, че авторът не ги познава лично, няма тях точно предвид и не е нужно да топят перо в комплексите си само защото си търсят повод да се чувстват зле. Времето на ощипаните феминистки мина :)
1. Какво същество си по пол? Защото има разлика в мисленето...
2. Ако си жена, живяла ли си с мъж повече от 1 месец? И ако си живяла - българин ли е?
и 3. Хайде смили се над жените, които си отварят устите може би само във форума!
Що се отнася до правописните грешки - за мен също това е не е маловажно, то ми разкрива някои важни страни на личността, степента на образование, но и стремежът или липсата на самоусъвършенстване, и като връзка с последното - и начина на мислене. Какво да правя - професионална деформация : )... Но забележи, не е само образованието, което определя мисленето. Така че, не критикувай излишно.
благодарим за коментарите Ви. Моля, приемете нашите извинения, а още повече нашите благодарности, (особено на Донна Жуанита), защото, за наш срам, не бяхме забелязали, че се показват само 10 коментара. Отстранихме грешката, надяваме се, че ще ни простите. Случаи като този за пореден път ни убеждават, че без вас, които четете и коментирате, сайтът нито ще може да съществува, нито пък ще изглежда достатъчно добре.
Искрено ваш,
В. К. Любенов
Би било много лесно да "скоча" и типично във феминистки стил да защитявам правата на жените, но както Вие казвате, тази тема е неизчерпателна и едва ли някога би се стигнало до съгласие между гледните точки на мъжете и жените.За това бих дала един много семпъл пример, като нареча средностатистическите мъжете с артистичното название(КУЧЕ), а жените (КОТКА) ,....
Какво се получава дефакто....
Всеки един от нас, читателите предполагам, че има едно от тези два домашни любимеца.Не е нужно да прваим дълбоки психологични портрети на средностатистическите мъже или жени,..просто проследете 1ден на вашия любимец ,..и с интерес ще разберете,че напразно сте наричали КУЧЕТО, "най-добрия приятел" на човека, а пък на КОТКАТА е сложено прозвището ЕГОИСТКА,...защото горе-долу, г-н Димитров, придава на жените, характера на котките!!!
А сега аз бих искала да Ви кажа на всички, че не е така и само с елементарен пример,ще ви разкажа,.....
Когато стопаните(семейната институция), на едно куче са спокойни и доволни,..КУЧЕТО(мъж) върти опашка, подскача доволно тича напред-назад изразходва енергия, до момента, когато не "оплете конците" и стопаните го скастрят и му се скарат, тогава свива опашка и чака да отмине негативната нергия,която е създало със свойте действия,..извода е простичък, Кучето(мъжа) изпозва положителната енергия на стопаните си!!!
Сега да поговорим за котките(жените),...когато стопаните имат котка, тя е почти незабележима,защо? защото не изпозва положителната енергия на стопаните си, а попива негативната,..когато някой е болен, тъжен или недоволен, котката е около него,до момента, докато стопаните се почувстват по-добре,..а котката с присъщата си грация се оттегля и отива там, където няма да пречи.
Ще кажете,котките са отмастителни и драскат,....а аз ще отговоря.... да отмъстителни са понякога, но те не отмъщават напразно, а защото някой или нещо е довело до нарушаването на баланса им,на хармонията и спокойствието им, драскат,..да, но и кучето хапе!!
Значи,..накратко нека си кажем,...мъжете би следвало да изискват толкова от жените, колкото могат да отдадът,...в природата винаги трябва да има баланс и равновесие, това е от мен,....може би не ме разбрахте,..но пък тези който са доловили посланието ми, вероятно смятат, че всеки е прав за него си!!
успех за всички!!
1. Равностоен партньор съм. Работя. Имам уважавана и високоплатена работа. Голяма част от средствата влизат у дома, другата част е за спестовен влог и застраховки, пак заради семейството.
2. Не му се качвам на главата. За 15 години нито веднъж не го запитах защо закъснява, защо не ми се обажда, не го упрекнах, че си играе игрички на компютъра или се излежава пред телевизора.
3. Не се дължа като психопат – силна дума си употребил, приятелю, ние жените често си поплакваме. А това, че вие се обърквате – си е ваш проблем. Още повече, че когато има проблем за решаване, вие – мъжете сте резистентни, мълчаливи и неразгадаеми. Тази ти постановка просто не е вярна. Не съм актриса, за да изиграя житейска устойчивост, когато я нямам.
4. Характерът ми си е един и същ, нямам време и желание да променям каквото и да било. Може би малко помъдрях и станах външно по-бавно реагираща и по-спокойна. Но това не бърка мъжа ми, не съм се променила към мания или хистерия.
5. Не се опитвам да го променя, напротив той сам се промени в отрицателна посока – като реши, че съм му в кърпа вързана, започна да си показва най-отрицателните черти от характера.
6. Приятел съм – била съм до него в най-тежките моменти от живота му.
7. Не искам невъзможни неща. Затова 15 години живея в неремонтиран и порутен дом. Научих се да не искам дора възможните.
8. По тази точка – верността, много може да се напише. След всички тези години на лоялност ми писна! И вече не съм негова! Обичам друг “средностатистически мъж”, на когото му е писнало от “средностатистическата” му жена. Защото за тези 15 години мен никой не ме пита какво искам. Привидно щастливият ни брак в моето сърце се срути. Пред очите на хората е едно, а отвътре...
Е, помислете си. Браво на Слава от Бургас. Следвайте съветите и и ще бъдете щастливи!
Но ако беше някой ,който да ми изисква само и аз да полагам всички грижи ,не мисля , че щеше да се получи тази хармония в домът ни.
За това темата не трябва да е само какво иска единият или другият, а от какво се нуждае всеки един от партньорите в една връзка.
