Прочети ми приказка

А през 1958 година ЮНЕСКО учреди Международен Златен медал на името на Андерсен, известен като Малка Нобелова награда. Конкурсът се провежда един път на две години и на него се отличава най-добрият детски писател и художник на детски книги. Тази награда е била присъждана през годините на Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров, а Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга “Ханс Кристиан Андерсен”.

Затова днес за всички, които обичат приказката е един хубав повод да купят нова детска книга. А кое дете не обича приказките?
Кое дете не ви посреща с молбата – прочети ми приказка за лека нощ?
Само онова, на което родителите все нямат време да му прочетат. И то малко по малко заживява в своя приказка, в която главните герои са дистанционното на телевизора и мишката на компютъра.

Но по този начин завинаги губи очарованието на един друг приказен свят, който връща надеждата на хората, че светът може да бъде различен. Защото когато се научи само да чете, омагьосаната врата на този свят вече ще се е затворила и то няма да знае вълшебната дума, с която да я отвори. За мен това е притеснително и тъжно.

Но като погледнем, на пръв поглед няма нищо, кой знае колко трагично – детето просто не е възпитано да обича приказки... и има пълния шанс да стане реалист и може би ще приема света с много по-здрав разум и много по-прагматично, което в днешно време си е едно напълно полезно за здравето умение.

И определено върху този казус може да се поразсъждава, а днешният ден е добър ден, за споделяне на мнение по темата.

Дали приказките възпитават в не реалистичност и дали това е благотворно за бъдещото развитие на индивида?

Дали приказките ни приучват да вярваме в чудеса? Но в свят, в който чудесата липсват, това би трябвало да се третира като вредно.

Дали липсата на приказки ограбва детството или не? Може това да е някаква носталгия на остаряващите хора по старото, които поради липсата на друг свят, са живели в приказния?

Дали приказките са отживелица? По времето на Андерсен и деца и възрастни са се събирали да слушат приказките, в днешния свят четенето е занимание самотно.

Дали въображението на детето е по-добре да бъде развивано по друг начин и въобще има ли нужда от въображение съвременният човек?

Дали има нужда да обогатява речника си, когато е доказано, че човек идеално може да си живее само с 400 думи?

Дали имаме нужда от приказки, когато не живеем в приказка?

Дали...

Толкова много въпроси може да породи една илюстрована детска книга или липсата на такава.