Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии. Фрезиите са особено популярни в Холандия и Франция. Представете си цял оранжериен ухаещ цветен блок.
За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.
Трябва да се внимава и със светлината, защото, ако е недостатъчна цветето страда и изглежда все едно е болно от рахит – грозно изкривено с малки недоразвити цветчета. Затова светлината трябва да е умерена. Нито да е пряка и изгаряща ги, нито да е едвам просмукваща се през тежките щори. Температурата, при която фрезията се развива добре е 12-18 градуса. Като най-добре е температурата да се регулира през различните периоди на растеж на растението. Ясно е, че при домашни условия не можем съвсем точно да спазим тези изисквания, но може да се постараем да повишаваме температурата равномерно и да имаме предвид, че ако температурата падне под 9 градуса, това определено ще е пагубно за топлолюбивата принцеса. При рязко застудяване деформациите при фрезията са необратими.
Фрезията е чувствителна и към влажността на въздуха, затова трябва да се полива умерено.
Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.
Докато, ако използваме луковици ще стане много по-лесно и много по-бързо. Луковиците се засаждат през месец май и през август вече се радваме на първите цъфнали стръкчета. Обаче е необходимо редовно поливане и подхранване. За предпочитане е фрезиите да се засаждат в сандъчета или саксии, тъй като както виждате, изискват много грижи и внимание. Разбира се добрите градинари успяват да отгледат фрезии и навън, но лично аз претърпях цветно фиаско при опита да засадя едно пакетче с луковици в градината. От цяло пакетче нито едно цъфнало цвете. В градината се щурат всякакви червейчета, охлювчета и други гадинки, с които не винаги успяваме да се справим, а пък те от своя страна все успяват да си гризнат по нещо. А явно някои от тях са и любители на сладки луковички. Понякога се случва да засадиш някоя луковичка на едно място, а след време виждаш цветето цъфнало на съвсем друго място.
Но ако не успеем да отгледаме фрезия сами, то лесно можем да поправим грешката като си купим рязан цвят и го аранжираме в подходящи вази. Ще ни ухае на свежо и ще ни зарежда с оптимизъм и настроение през цялата пролет.