Поздрави за абитуриенти

Вече сме опаковали подаръците за любимите ни абитуриенти, но остава най-сложното – да ги надпишем. Малка картичка, свитък... каквото и да е, но това са думи – орисия. Иска ни се да пожелаем нещо толкова добро, толкова чисто и истинско, че то непременно да се сбъдне през годините.

Доколко познаваме своите пораснали деца, доколко познаваме своите приятели, че да им пожелаем такива неща, които да могат да ги вдигат през трудните мигове, да ги разплакват от умиление и да са пътеводна звезда в живота им.

Ясно е, че в бързината пишем каквото и да е – здраве, щастие, пари... най-важните неща, пък другото ще се нареди, но е хубаво да изскочим извън канона, да излезем от клишетата и да се опитаме да видим в бъдещето – да видим хубавото там, да примижим и да видим онази звезда, под която скъпите на сърцето ни хора са родени и да пожелаем съзвучни неща.

Толкова силни и красиви, че дори най-неромантичния, най-завеяния младеж да го побият тръпки и нещо да го накара именно нашето послание да сложи на тайно специално място и от време на време да си го поглежда. И да си казва – да, сбъдна се... попътният вятър е с мен! Всеки минава по този път и всеки е уникален – всеки млад човек иска да успее, иска да е щастлив...

Нека им пожелаем именно това, плюс нещо специфично за всеки. Нашата положителна енергия, нашата добра дума да бъде тяхната щастлива орис, защото колкото и да се правят на непукисти и на железни, които се интересуват само от купона и напиването на бала, те наистина имат нужда от окуражаване, от подкрепа, от някой, които вярва в тях и им желае доброто. Всички знаем, че след бала малко от нас ги посипва ябълков цвят, по-скоро животът става безмилостно жесток и затова по-възрастните хора често виждайки абитуриенти ги изпращат с нещо средно между умиление и съжаление и може би мъничко завист. На кого не му се иска да бъде отново на 18 години и да започне всичко отначало? С всички надежди и всички мечти?

Абитуриентската еуфория започва