Пъстри камбанки цъфтят

Кандилката е едно от най-българските цветя, защото то присъства в почти всяка българска градина. Ако не го засеете, то може само да реши да ви погостува.

Кандилката или от латински (Aquilegia – аква – вода и лего – събирам) е изключително непретенциозно и издръжливо растение. Не може да не сте го виждали дори само ако сте се разхождали из страната. Може би сте се чудили на причудливите му цветове, които са хем като камбанки, хем с различно дълги шпори. Цветето се селекционира още от 14-ти век и затова може да видите многообразие от форми и окраски. Въпросните венчелистчета, наречени шпори не са само за украса, а когато вали дъжд в тях се събира вода и се задържа. Така когато отново пекне слънце растението си има вода в запас. Кандилките лесно се размножават, защото цъфтят със стотици цветове, лесно се опрашват и кръстосват и лесно се самонасяват.

През пролетта никнат и тогава, ако не искаме да заемат цялата градина, а да си растат на точно определени места, тогава е времето да пресадим част от тях, където желаем.

Единственото, което е трудно е да запазите вида чист, защото ако сте насадили розови и жълти камбанки, скоро може да имате цяла полянка с камбанки в цветовете на дъгата.

Ако редовно отстраняваме прецъфтелите цветчета, кандилките могат да цъфтят и до есента. Както казахме, те не са претенциозни нито към почвата, нито към поливането. Достатъчно е да я наторяваме от време на време и да не преполиваме.

Благодарение на селекцията има кандилки за всеки вкус. Ако бабините кандилки ви изглеждат прекалено селски, може да си захванете вид, който е много по-нисък и е подходящ за оформяне на цветни бордюри и алпинеуми.

Ако нямаме градина, кандилките нямат проблем да виреят и в саксия. Ако обградите балкона си с високи, стройни, грациозни и пищни кандилки те ще ви се отблагодарят, като от време на време ще забравяте, че пиете кафето си на балкона, а не всред полянката на село. Ако това би ви харесало кандилките ще звънят за вас.

Фото поглед