Александра Николова: Най-силно мечтая да бъда щастлива

За каква професия мечтаехте като дете?
Мисля, че съм преминала през всякакви желания – сигурно на моя прощъпулник съм се хвърлила върху всичко, каквото са били наредили. Представете си, даже по едно време исках да ставам шофьор на автобус..!

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Сега положението не е особено по-различно. Имам ужасно много интереси и още ми е трудно да се отдам изцяло само на едно нещо – все имам нужда да опитвам нови неща. Може би след някоя друга година вече ще тръгна само в една посока, но засега виждам много врати за преминаване.

Учите право, професионално сте в туристическия бизнес, а като хоби танцувате Хип-хоп - допълват ли се всички тези занимания?
Абсолютно. Така изброени, и на мен ми се виждат доста различни и даже звучат малко несъвместими. Но на практика от всяко едно занимание се научава по нещо важно и значимо, което да се приложи в другата област. Често си давам сметка, че именно това ми помага да се справям с всичките занимания успоредно и успешно. Правото ми е като страст, защото е много интересно за мен, едно голямо предизвикателство, от танците се научих на дисциплина и постоянство, а работата ми в туристическата агенция ми показва как трябва да изглежда една фирма и как трябва да изглежда един успешен екип. И това е само една малка част от наученото.

Популярен ли е Хип-хоп-а според Вас у нас?
Като цяло хип хопът вече е доста популярен. Но той е цяла култура, включва не само танци, а и музика в този стил, графити и рапиране. От танцова гледна точка, където работим ние, за една-две години уличните танци достигнаха забележителни нива на популярност. Когато SDS The Center започна да гради тази танцова култура, все още нямаше други, а днес има центрове за този стил навсякъде в България. Тепърва ще видим колко още по-популярен може да стане.

Как преминава един Ваш ден?
Всеки един ден е различен. Няма разлика между делник и събота или неделя. Живея си в мой собствен ритъм и почивните дни изникват инцидентно само от време на време. В последните 7-8 месеца, всеки един ден включва сутрешно кафе пред лаптопа, проверка на всички и-мейли.
Обикновено следва или разходка до офиса за задачи, някаква работна среща, работа вкъщи в комбинация с малко четене за бъдещ изпит, среща с приятели навън или просто разходка със сестра ми и малката ми племенница. Привечер задължително следва тренировка, а ако е преди предстоящо състезание или друго събитие, тренировките са вечер до по-късно и всеки ден. Прибирам се към 10 и нещо, хапвам нещо набързо и довършвам задачките на компютъра преди лягане. Сега идва лято и се надявам да го карам по-спокойно.

Кое е мястото където Вие самата мечтаете да почивате?
В планината, в България. Обожавам българските планини, начело с Рила и винаги се чувствам заредена там – ако искам наистина пълноценна почивка, ще избера някое място като Рилските езера например и ще се откъсна от всичко.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е по-скоро да си добър човек. Дали си жена или мъж няма значение, стига да си просто добър човек. Трудно е да си емоционален и чувствителен, затова е геройство да си винаги силен и да се справяш с всички трудности. Изобщо, според мен, си е геройство да живеем в това време и в този свят. Но е интересно.

За какво мечтаете?
Най-силно мечтая да бъда щастлива. Да направлявам така живота си и да се нареждат така нещата, че да мога да се занимавам с неща, които ме радват. Това е много трудно за много от хората, защото или влизат в някакви коловози и се захващат с някаква работа само защото „нямат друг избор” или просто искат да имат солидни доходи и това оправдава нервната обстановка в офиса например. Мечтая да бъда винаги свободна, свободата е това, което ценя най-много.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат по-позитивни. Да оценяват това, което имат и да не гледат на нещата само от лошата страна. Винаги можеш да обърнеш грешката в опит и неприятната работа в нещо интересно. Стига просто нагласата ти да е положителна и да влагаш сърцето си, част от себе си във всичко, което правиш.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам цветовете в природата, но нямам любим. Песен, хмм може би Lloyd – You. Обожавам вкуса на Хималайския чай – леко сладък и с много билки и подправки. Рилските езера и Голи връх на Витоша.

Още за Алекс и танците