Момичето и големият град

Когато сутринта момичето отвори очи, още не подозираше колко много се е променил животът й. Тя бе избрала точно това – да живее в големия град за да извърви краткия път далеко от дома, който ще ориентира живота й и ще я направи самостоятелна.

Още първия ден тя се запозна с много хора, на едно от онези събития, на които властваше поквара от алкохол и необуздани влечения на плътта... Свободата да вкуси нови неща я привличаше и тласкаше все повече към ръба на пропастта. Не след дълго, по подобен повод, красив господин открадна първата и целувка. Той беше възбуждащо дързък. Тялото на момичето откликваше на ласките, но душата мълчеше... просто й трябваше време за да почне да обича... Съдбата събра тези млади хора още няколко пъти... Момичето започна да забелязва бляскавата мъжка душа. За съжаление, тя изгуби светлата диря, но запази спомена за човека, който усещаше толкова близък.

Момичето скоро се научи да се задържа на повърхността. Новият живот не промени детската душа. Подчинявайки се на собствения си мироглед, тя остана чиста и лека. Бяха допуснати много грешки, но нямаше място за съжаление, защото винаги правеше това, което чувства за добре, без да се влияе от общественото мнение...

И така – времето продължаваше своя ход. Един ден момичето отново видя красивия господин, откъснал цветето на устните й. Разговорът с него събуди стари спомени... Тази вечер алкохолът завладя тялото, като напълно замъгли разума... Срамът от несъзнатите действия заседна дълбоко в детската душа. Именно той не позволяваше на момичето да погледне младия господин в очите... Но съдбата беше благосклонна – събра отново младите и те успяха да изгладят неприятните моменти от последната си среща. Момичето намери загубената пътеводна светлина към мъжката душевност... намери и скрити чувства. Страст завладя съществото й, когато усети допира на мъжко тяло и получи желаните целувки. Те й бяха за последно, ако искаше да запази приятелството.

И сега въпросното момиче благодари на съдбата, че познава този специален човек. Подари му своя кестен, за да си спомня той за нея, когато пътищата им се разделят... Още по- лека е детската душа, защото позна силата да обичаш, така че единственото нещо което да си пожелаеш е щастието на любимия.

Бъди щастлив!

* * *

* * * От конкурса Жените, сексът и градът