Снимка: Sxc.hu
Ако днес някой ви излъже или си направи приятелска шега с вас – не му се сърдете! Открай време първи април си е нашият ден за шеги. Пошегувайте се, посмейте се от сърце и вие!
Т. нар. Ден на хумора и сатирата, или още – на шегата, на лъжата, не е отбелязан като празник в календара, но едва ли някой го забравя. За произхода му има най-различни предположения и нито една официално призната или научно доказана теория. Според някои априлското лъжене идва от евангелските разкази за Христос. За последните часове на Спасителя Лука пише, че тълпата хванала Исус, завела го при Пилат, който го изпратил при Ирод. Йоан пък сочи, че заловеният Исус е отведен при първосвещеника Ана, той го препратил към зет си Каяфа, а оттам го предали на Пилат. Последователите на Христос казвали, че някой от евангелистите лъже. В средните векове при празнуването на Пасха през април се уреждали представления, пресъздаващи препращането с „лъжлив умисъл“ на Исус ту при Ирод, ту при Каяфа, ту при Пилат. Така се поставило началото на традицията на 1 април хората шеговито да се изпращат един друг в лъжлива посока, където никой не ги очаква.
За нас, българите, най-приемливо е поверието, съществувало още при славяните. То е свързано с променливостта на априлското време. Прадедите ни наричали четвъртия годишен месец Лъжитрев или Лъжко – топлите дни подлъгвали тревата да порасне, а внезапно появяващият се студ я унищожавал. Затова на Първи април, славяните организирали забави с различни лъжовни игри, за да подскажат с тях на създаващия им неприятности април, че не им се нравят лъжите му.
Оттогава останал обичаят на този ден под формата на шеги да се казват истини. Начин, необходим и ценен в съвременните човешки взаимоотношения.
Нека да ни е честит Първи април!