Моето раждане

“Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.”

Осъзнах колко правдиви са тези стихове на Блага Димитрова когато родих сина си. Точно преди 11 дни... Раждане, започнало нормално, даже бързо и “лесно”, но усложнено от високото ми кръвно налягане. Контракции на 10 минути, бързо разкритие, напъни и изведнъж – спри да напъваш!, само дишай. Кръвно налягане 180... Загуба на съзнание. След около 2 часа благия поглед и глас на лекаря, когото са извикали по спешност : “Елена, чуваш ли ме? Роди син...” Казва се д-р Лазов, но напомняше безкрайно много образа на Исус Христос от американските филми. Дълга коса, кротък и мил поглед и благ глас.

Два дни престой в реанимацията – системи, системи . Дни, в които не видях детето си, може би най-тежките в живота ми. Срещата ни беше едва на третия ден, когато се завърнах в родилно отделение.

Мартин се роди 4,5 кг, 55 см, избра си датата 18.07 случайно или не. Била съм на косъм от гърчове, но съм успяла да му дам началния напън и съм помогнала на д-р Лазов преди да се намеси форцепса.

“Саможертва е да си жена”

Пак Блага Димитрова... Нищо ново, всички майки го знаят, а сега и аз...

“Твоя единствена радост да бъде радост да даваш...”
“Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат”

Сърдечни поздрави за Ели и Мартин от целия екип на “Аз жената”.

* * *

Ще отбележим за пети път световната седмица на кърменето