Родители, учители и ученици в един отбор

Милка Гецковска е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология и е от учителите, които са такива по призвание. Тя преподава български език и литература в столична гимназия с преподаване на чужди езици.
За себе си казва, че от две-три години е във възрастта, на която иска да остана завинаги, защото я вдъхновява усещането, да бъде зряла и млада едновременно. На снимките с учениците й ще я разпознаете трудно, защото тя е от вечно младите, поддържани, съвременни жени, които успешно съчетават семейните задължения и работата.
Тя обича темпото на живот, което я държи във форма. Учителството я зарежда с енергия, а младите хора я предизвикват постоянно да учи и да се развива. Въпреки натовареното ежедневие тя намира време за любимите си грижи за душата и тялото – четене, хубаво кино, приятелки, малко танци, снимане /на любими хора, стари сгради и на всичко интересно и необичайно/. Намира време за семейството и за приготвяне на вкусна и здравословна храна.
Тя е спокойна и ведра жена и определено има какво да предаде на своите ученици. Специално за Az-jenata тя сподели своите вълнения и очаквания за новата учебна година, както и дава своите съвети към родителите на първокласниците.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтите ми се променяха в зависимост от играчките, които обичах най-много. В ранното си детство казвах, че ще стана лекар, после исках да съм архитект. В прогимназиалните класове четенето беше любимото ми занимание. Тогава се оформи желанието ми да стана учител по български език и литература.

Какво ви привлече към учителската професия?
В началото – възможността да говоря за това, което обичам – книгите и четенето. Днес към тази своя любов прибавям още една –  работата с  млади хора. Тийнейджърите са свежи и интересни, въпреки че четенето не е любимото им занимание.

Спомняте ли си своя първи учебен ден като дете?
На 15 септември в първи клас бях разочарована, че не започнахме веднага да се занимаваме с всички интересни неща, които имах в ученическата си чанта.

А като учителка?
В първите дни като учителка ми се искаше да се спася някак си поне за ден-два.

С какви чувства и очаквания ще посрещнете първия учебен звънец тази година?
Ще съм класен ръководител на новоприетите в гимназията, в която преподавам, така че съм нетърпелива да се запознаем.

Вашите препоръки към родителите на онези, които за първи път ще пристъпят прага на училището тази година?
Препоръчвам ви да сте спокойни и положително настроени – това осигурява приятна атмосфера у дома и помага на първокласника. Разбрах това в първите седмици, когато дъщеря ми беше в първи клас – не й хрумваше да се притеснява или да се страхува, реших да не й показвам родителските си опасения и скоро се простих и аз с тях.

Може ли човек да се развива, ако избере тази професия?
Дали човек ще се развива или не – това зависи не от професията му, а от личната му нагласа към самия него и към света. Възможностите за повишаване на квалификацията в образователната сфера не са държавна политика, а изискват разход на лични средства, който, във финансов аспект, се възвръща след години, /защото допълнителните средства, които се прибавят към заплатата за придобит по-висок клас квалификация, са смехотворно ниски/. За себе си съм избрала самоусъвършенстването, което ми дава увереността, че тази учебна година съм била по-добра от предишната - пиша за списание, в което се публикуват теми за ученици и кандидат-студенти, съавтор съм на учебни помагала. И най-вече – старая се да адаптирам съдържанието на учебниците към актуалните изисквания, защото форматът на зрелостния изпит по български език и литература не е съобразен с него.

Какви са според Вас недостатъците в образователната ни система?
Почти академично като сложност и обем учебно съдържание, поместено в учебници, често писани от хора, които не са преподавали нито един ден в училище. Освен това липсват квалифицирани кадри за работа с проблемни ученици – все повече деца са жертва на насилие или още в ученическа възраст проявяват различни зависимости – алкохол, наркотици, интернет. Липсва индивидуален подход.
 
А положителните страни?
Мисля, че каквито и да са недостатъците на училището, то помага на подрастващите да се социализират, да научат това, че имат задължения, че полагат усилия, които се оценяват от пристрастни, не добронамерени или обективни и поощряващи учители, че живеят в свят на конкуренция.

Какво би могло да се направи, за да се подобри българското образование?
Знаем каква е позицията на управляващите по въпросите на просветата и културата. Затова най-важното е родителите, като граждани, да са ангажирани по ефективен начин с проблемите на системата, която осигурява образованието на децата им. Смятам, че в този смисъл родители, ученици и учители – всички сме от един отбор, защото негативите за работещите в сферата на образованието, произтичащи от липса на средства, в никакъв случай не са позитиви за учащите.

Какво, според Вас, мотивира или демотивира учениците в днешно време?
За учениците светът извън училище е много по-пъстър и атрактивен от школския живот. Във време, в което достъпът до информация е въпрос на секундите, необходими за няколко кликвания с мишката, да се образоваш не е ценност, а продължителен и досаден процес. Познавам и ученици, които имат най-истинската мотивация, необходима за всяко сериозно начинание – вътрешната, която произтича от личния  избор не просто да учиш за оценки, а за да се научиш. 

Преподавате български език и литература, смятате ли, че този предмет като че ли не се възприема достатъчно сериозно от учениците за сметка на чуждите езици?
Да, така е до момента, в който колежката по немски език, например, ме помоли да поработим допълнително с един клас по въпросите на прякото и непрякото допълнение в българския език, защото, без да знаят това, учениците не могат да усвоят дателния падеж в немския.

Какви са Вашите наблюдения, грамотни ли са днешните ученици?
Днешните ученици не са грамотни, защото не четат книги. Но аз, като човек, който чете непрекъснато, мога да твърдя, че и съвременното българско книгоиздаване рядко може да се похвали със спазване на нормите на книжовния български език.

А учениците познават ли българската литература?
Малкото ученици, които са чели литературната класика, изучавана в училище, я познават, поне като съдържание. На бала на випуск 2008 обаче се изненадах колко добре абитуриентите познават текстовете на песните на съвременните фолк изпълнители.

Какво мислите за делегираните бюджети на училищата?
Не съм достатъчно компетентна, за да ги коментирам, но знам, че са крайно недостатъчни, без да обсъждам това, че до самите училища не достига целият размер на сумата, определена за издръжката на един ученик.

Вие сте и родител на ученичка – смятате ли, че детето Ви получава достатъчно добро образование в българското държавно училище?
И като родител, и като учител смятам, че децата ни биха спечелили, ако в класовете на държавното училище има по-малък брой ученици – една паралелка от повече от 22 души не създава нормални условия за ефективна работа.

Смятате ли, че е редно родителите да се грижат за материалната база в училище?
Смятам, че няма нищо лошо в това родителите да полагат такива грижи, ако изявяват желание и ако имат съответните възможности. В момента обаче този въпрос има двойния статут на нещо, което би трябвало да е доброволно дарение, но е и нещо почти задължително. И в сферата на здравеопазването има подобни странни положения между привидната незадължителност и принудата.

Каква е разликата, според Вас, между частното и държавното училище?
Преподавала съм и в частно училище – там, поради по-малкия брой на ученици в паралелките е по-голяма възможността за индивидуална работа с учениците според личните им образователни потребности.

Вашето послание към читателите на Аз, жената?
Скъпи читатели на “Аз, жената”, обичайте се, защото това е най-добрият начин да обичате другите и те да ви обичат.

Любим цвят?
Според настроението – син, жълт, бял; винаги, без значение от настроението – син.

Любимо място?
У дома, сред природата, басейнът наблизо, чието дъно е покрито със светлосини плочки, улиците на старата част на София.

Любима книга?
Всяка книга, от която усещам, че аз и авторът имаме духовна връзка.

Любима песен?
В различни периоди от живота си съм имала различни любими песни. Докато отговарям на въпросите от интервюто слушам албума Patience на Джордж Майкъл.

Любима рецепта?
Филе от акула, приготвено на пара.
Рецептата за филе от акула на пара е изключително лесна: осолените шайби от акула се поставят върху решетка, закрепена над съд с вряща вода /лично аз използвам за целта тиган “Цептер”, който има необходимото допълнение за готвене на пара / и се похлупват с капак. След 15-20 минути ястието е готово – вкусно и без никаква мазнина. Добавете подправки по желание