Даниела Иванова: Бъдете на първо място майки

За каква професия мечтаехте като дете?
Исках да уча във Висше военно училище. Когато виждах жени в униформа им се възхищавах. Минах дори военна комисия и получих одобрението им, но за съжаление очния преглед го направих с лещи. Заблудих ги несъзнателно(не знаех, че е от значение) и разбрах, че мечтата ми е неосъществима, заради късогледството ми. Не се явих на изпит, защото щях да имам проблем с комисията в София. Кандидатствах медицина, но учих икономика.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
По професия съм икономист. От 1 година съм офис организатор, но 8 години бях учител по икономически дисциплини. Гордея се с това и поздравявам всички учители и преподаватели на България. Обичам да обучавам и преподавам. За съжаление, когато реших да сменя сферата си на работа, срещнах лошото отношение на обществото към учителите. В професионално отношение искам да се занимавам с преподаване, финансов анализ и мениджмънт или агро-еко-туризъм. Най-важното е работодателят ми да ме уважава, да ми се доверява, цени и да ми дава свободата да правя нещата по свой начин. Винаги полагам максимални усилия и се стремя да постигна най-доброто.

Кое е най-трудното във Вашето ежедневие?
Да се живее в България е доста трудно. Повечето хора не живеят, а оцеляват. Аз не съм по-различна от тях. Трудности има всеки ден и то- много, но когато има с кого да ги споделиш, намираш изход. Най-тежко е, когато децата са болни или когато трябва да ги лиша от обикновени на пръв поглед неща. Да устояваш принципите и ценностите си – това е лукс. Когато имаме трудности, “поглеждаме зад себе си” и се радваме, че ситуацията не е по-тежка.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да. Едновременно трябва да си добра в работата, в домакинството и във възпитанието на децата си. От друга страна мъжете като цяло, демонстрират желанието си за превъзходство над жените. Това ме дразни и в същото време амбицира. Щастлива съм, че съпругът ми – Красимир, подкрепя и уважава мен и децата.

Вие сте майка на две прекрасни момиченца – как се справя майката в днешния забързан ден? Успявате ли да им отделяте достатъчно време?
Винаги може да отделиш време за децата си, стига да са на първо място в приоритетите и ценностите ти. Имам две невероятни, добри и мили деца. Това се дължи на цялото ни семейство. Здравка е на 12 години, а Никол – 5 години. Налагам строги правила и в същото време, всеки има право на избор, като понася последиците от него. Уважавам, подкрепям и истински обичам децата си. Възпитавам ги да уважават другите и да се отнасят с тях така, както те биха искали да се отнасят с тях. Особено съм взискателна към обучението им. Те имат невероятен баща, даряващ ги с любов. Децата имат нужда от вниманието и любовта на родителите си. Стремим се да им го показваме всеки ден. Понякога съм строга, получават наказания, но винаги знаят причината за тях. Дали им отделям достатъчно време, могат да кажат те.

Вашата дъщеря Здравка е даровито дете – свири на акордеон и печели награди с това. Как запалихте любовта й към музиката и какво ви коства това? Кога започна да свири? Мислите ли за нейна музикална кариера в бъдеще?
Здравка е изключително дете. Тя сама избра музиката. Беше на 5 години, когато поиска да свири на акордеон. Аз си помислих, че е временно увлечение и купих играчка – детски акордеон. Цяла година го разпъваше и искаше да я запиша на уроци. Когато стана в IV група в детската градина, я записах на пиано, като й обещах, че ако свири една година, ще я прехвърля на акордеон. Акордеонът е тежък инструмент, а и аз съм свирила на пиано и можех да й помагам. Годината изтече. На продукцията по пиано, госпожа Росанова дойде и ми каза, че е много музикална и не трябва да се отказва от музиката. В същото време, дойде и госпожа Антонова, за да ми благодари, че сме избрали нея за преподавател по акордеон. Не знаех какво да кажа, защото не очаквах това. Погледнах Здравка, а тя каза: “Ти обеща. Ходих една година на пиано, сега ще свиря на акордеон”. Разбрах, че е отишла сама при госпожата по акордеон и се е записала за следващата година, като се е отписала от пиано. Купихме 40 басов акордеон и започна да свири. Това ми беше за урок и сега се съобразявам с мнението й. След 2 години се върна отново и към пианото. В момента е ученичка в НУИ “Панайот Пипков” – гр. Плевен, специалност акордеон, с преподавател Румен Тодоров. Тук попадна на невероятно добри педагози, които многократно увеличиха любовта й към музиката. Моята роля е да я насърчавам, да й давам кураж и вяра, че може да постигне всичко. Тя иска да завърши Музикалната академия в Пловдив, но има доста време дотогава. Аз ще я подкрепя в избора й, стига да е убедена в него.

Здравка спечели и конкурса Осмото правило в Az-deteto.com – получи награда лаптоп и много овации и медийни изяви. Разкажете ни и за това.
Насърчавам децата си да участват в различни изяви, дейности и конкурси, като целта е да научават повече нови неща, да доразвият способностите си и да открият областта, която ги привлича най-много. Здравка е ходила на шах, народни танци, народно пеене, сип – религия, хандбал, карате. Към всичко е проявявала интерес. По-добре да опита, за да разбере същността на дадено нещо. Моето условие е само тези занимания да не пречат на училището. Крайният избор е неин, но след като го направи, тя знае, че трябва да има постоянство. Относно конкурса, Здравка го видя в детския сайт, стори й се интересен и реши да участва. Не знам дали беше обявена голямата награда, но тя разбра за нея след като я спечели. Когато ме попита може ли да участва й пожелах да спечели мишка от томболата. Бяхме забравили за конкурса, до момента в който ни съобщиха, че тя е победителката. Беше много развълнувана и впечатлена от отделеното й внимание. Даде интервю за Az-deteto.com., Нова телевизия. Към нея проявиха интерес и Плевенските вестници и местната кабелна телевизия. Справи се чудесно с всичко, защото е много общително, лъчезарно и усмихнато дете. Тя е концентрирана в задълженията си и в същото време се забавлява с децата. Тази награда внесе положителни емоции в семейството ни и показа на Здравка, че усилията се възнаграждават.

Вашето пожелание за вашите деца?
Да са здрави, усмихнати и упорити. Да носят радост, любов и спокойствие на всички около тях. Да ценят себе си, да уважават другите и да създадат семейства, обградени с любов, топлота и радост. Да не забравят, че доброто винаги побеждава.

И пожеланието Ви за майките и децата от цяла България, които ще прочетат това интервю?
Усмихвайте се на всичко! Бъдете на първо място майки. Показвайте и казвайте всеки ден на децата си колко ги обичате. Те имат нужда от Вашата подкрепа, любов, ласка и добра дума. Майката е една и е незаменима. Изградете деца, носещи всички човешки добродетели.
На всички деца пожелавам много здраве, усмивки, да почитат и уважават родителите си. Те правят всичко по силите си, децата им да са щастливи. Родители и деца не се избират, но може да се гордеем едни с други. Всички ние сме уникални и трябва да се ценим.