Майя Янкова: Богатата езикова култура е гаранция за успех

08.12.2008г. / 09 41ч.
Джадала Мария
Майя Янкова: Богатата езикова култура е гаранция за успех

Майя Янкова е преподавател по английски език, съдружник във фирма, занимаваща се с чуждоезиково обучение и майка на двама сина. За справянето й като модерна жена и с бизнеса и със семейството и за това как ние българите учим чужд език е това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях малка, мечтаех да стана астроном. Всяка вечер по тъмно изнасях една масичка на двора пред къщата на баба и дядо, гледах небето и на един голям картонен лист чертаех карта на онова, което виждах - безброй звезди, съзвездия...И досега си спомням онова красиво небе, което сигурно пак си е същото, но вече нямам време или не се  сещам да погледна.Тогава мечтаех! Всеки ден,всяка вечер мечтаех да открия нещо ново.Сега всичко това ми липсва много.За съжаление, имам чувството, че хората днес не мечтаят, а по-скоро си правят сметки - какво да купя, колко пари да изкарам,как по-бързо да стигна някъде? Това едва ли ни прави щастливи.Мечтите са  нещо друго. Те топлят, вдъхновявят, правят те добър и чертаят пред теб по-чистия и по-лесен път.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
За амбиции ми е трудно да говоря, защото не се смятам за амбициозна жена. Имам желания, стремежи, мечти. Преди повече от 10 години с моята приятелка и колежка Таня Калоянова създадохме Езиков център "Глобус"  с идеята и увереността, че богатата езикова култура е гаранция за успеха на един човек в дадено общество. И досега се стремим обучението, което предлагаме да бъде на високо професионално ниво, да е качествено и ефективно. Смятам, че тези, които са завършили нашите курсове, оценяват това. 

Достатъчно ли българи, според Вас, говорят и знаят английски език?
Интересен въпрос! Много хора си мислят, че знаят английски език, понеже са учили някъде и не си дават сметка, че този език е толкова богат, че се развива заедно с развитието на обществото и че е необходимо непрекъснато да го изучаваме и практикуваме. По мои наблюдения, доста българи знаят английски на елементарно ниво, а малко го говорят добре. Това се вижда веднага, ако се сравним с хора от други националности, изучавали английски. Имам много  наблюдения от срещите ми с такива хора и за жалост, изводите не са в наша полза.

Много хора считат, че след като не са научили чужд език докато са били малки или млади няма да успеят в  една по-зряла възраст да го научат. Съгласна ли сте с това твърдение?
Не,не съм! Аз вече казах, че това си зависи от хората. И ще ви дам един интересен пример, въпреки че не се отнася до изучаване на език. Преди доста години, една група студенти и приятели се записахме за шофьорски курс. Сред нас имаше и един 64 годишен мъж, много възрастен, според тогавашните ни
представи и всички се чудехме какво прави там.
Определено, на човека му беше по-трудно, отколкото на нас, но той вземаше допълнителни часове и упорстваше. Накрая  се получи така, че този господин бе един от много малкото,които си взеха изпита от първия път, а ние, по-самонадеяните и "по-можещите",се явявахме повторно.

Как преминава един Ваш ден?
На един дъх. Сутрин ставам в 6 ч., въпреки че мразя ранното ставане, но ми е необходим поне около час, за да се приготвя, на чаша кафе да погледна ранните новини и да обмисля задачите си за деня. Когато моделът за това, какво и как да стане е в главата ми, нещата вървят леко и безпроблемно.
Но най-много обичам вечерите.Тогава мога да се видя със семейството си, със синовете ми, понякога с приятели. А по-късно вечер настъпва и моето време, когато мога да правя само това, което ми се иска - да почета, да се поровя в Интернет или да изгледам някой филм.

Мястото на Интернет във Вашия живот?
Голямо.Това е получаване на информация, връзка с хора - познати или бизнес-партньори, уреждане на делови отношения.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не мисля, че е геройство да си жена. На всички ни е трудно, на мъжете също.Може би жените са по-приспособими към трудностите. По-важно е обаче с какви очи гледаме на живота - открито и добронамерено или пък не? И дали си даваме сметка колко по-хубав би могъл да бъде той, ако просто сме добри, почтени и обичащи.Това едва ли е геройство.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат по-любознателни. Любознателността, а не любопитството правят живота по-интересен.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любимият ми цвят е синьо,най-добре се чувствам, когато слушам джаз, любимият ми вкус е палачинка със сладко от горски ягоди, любимо място? - под звездите!

Коментирай