Тяло мое, моля те, прости ми!

Мое скъпо тяло,
Аз съм ти благодарна за цялото удоволствие, с което ме даряваш, и ето, с идването на края на годината те моля да ми простиш:

За това че не те приех такова, каквото си, с цялата ти красота и с магията, която се намира в теб – прекрасна машина, на която всичките части действат заедно в хармония и ми служи вярно в продължение на целия ми живот.

За това, че повече от времето те гледах с обвиняващи, критични и безрадостни очи.

За това, че не се възхищавах на това, че ти се справяш с всички малки неразположения с умения и смелост.

За това, че приех доброто здраве за нещо, което се подразбира от само себе си.

За това, че те мразех, за всеки допълнителен грам от тлъстини, за всяка чертичка от целулит.

За това, че те наказвах с различни видове странни диети, които ти причиниха само страдание и ти нямаше никакъв шанс да се справиш с тях дълго време.

За това, че използвах дрехите си за да те покривам и да скривам, а не за да подчертавам красотата ти.

За това, че не се примирих с естествената цикличност и изисквах от теб да действаш през целия месец с цялата си мощ и на “пълна пара”.

За това, че се правех, че не забелязвам слабостта ти през определени дни от месеца и не ти позволявах да си починеш, да се обновиш и да събереш сили да продължиш отново.

За това, че воювах с вътрешния ти часовник и не ти давах достатъчно сън и почивка в часовете, в които беше уморено и ме молеше за това.

За това, че понякога те влачех до края на силите ти, почти до пълното ти срутване.

За това, че се отнасях към теб като към мой роб и аз бях като лош и строг господар.

За това, че не спортувах редовно, за да запазя гъвкавостта ти и силата на мускулите ти.

За това, че не те поглезих с любимите ти неща – дълги, мързеливи и отпускащи вани, използване на ароматни кремове, за които бе така жадно.

За това, че ме домързяваше, спестявах или по друга причина се отказвах от грижите които са така полезни за теб – масажи, шиацу, рефлексология, акупунктура и др.

За това, че се преструвах, че не разбирам какво усещаш, дори ти се подигравах.

За това, че не освободих достатъчно от времето си за сексуалните ти удоволствия. Давах предимство на почти всичко друго – чистене, готвене, пране, покупки – пред секса.

За това, че когато все пак правех секс, разрешавах на мислите си да се отклоняват по посока на мръсните съдове в мивката или на прането, което ме чака за простиране и така възпрепятствах твоите оргазми, които ти си достойно да получиш.

За това, че изпитвах неудобство от твоята естествена и изобилна сексуалност.

За това, че се опитвах да потисна тази сексуалност, поради най-различни послания, които съм приела в детството и младостта си.

За това, че чувствах, че ти не си достатъчно слабо, високо, стегнато, красиво, свежо, за да изпитам удоволствие от секса.

За това, че през цялото време се владеех от страх да не се разкрещя, да не се разбеснея, да не правя грозни физиономии, да не изглеждам зле и с това пожертвах твоето удоволствие и оргазъм.

За това, че пропуснах толкова много сексуални новости, които можех да преживея, но те въздържах от неудобство и срам.

За това, че не те поддържах, когато ти трябваше повече време, защото се съобразявах с времето и ритъма на някой друг.

За това, че си спестих разговорите с моя партньор, в които да му разясня какво точно ти доставя удоволствие, как да те докосва по най-оптималния за теб начин и така ти отнех удоволствието и бях причината за твоето неудовлетворение.

За това, че реагирах с мълчание при сексуални действия, които не ти бяха приятни, само за да не обидя и за да не засегна някой друг.

За това, че толкова пъти се преструвах, че изпитвам удоволствие, само за да направя впечатление на освободена и опитна жена.

За това, че не дадох израз на своето любопитство, приключенски дух и творчески подход и в сексуалните си отношения.

За това, че си позволявах да приложа творчество само за да създам по-добро впечатление, а не за твое по-голямо удоволствие.

За това, че имам повече от десет готварски книги и нито една за еротика и секс.

За това, че ти причиних страдания чрез главоболия, стомашни разстройства, коремни болки, вместо да се справя наистина с нещата, които ми пречат.

За това, че се преструвах и демонстрирах, че всичко с мен е наред, когато ти се бунтуваше и страдаше отвътре.

За това, че те карах да пречупваш гръбнака си всеки път, когато духът ми се предаваше.

За това, че не поглеждах всяка сутрин в огледалото с възхищение и обожание и не ти казвах “Благодаря”.

Превод от израелското списание "За жената": Виктория Леви-Реувен

* * *

Нужна ни е ежедневна доза наслада