До преди 10-20 години ни беше втълпявано, че животът в България е най-хубав, а Америка е родина на всички злини. С отварянето на границите, българинът се втурна да пътува и вече имаме съвсем реална представа за живота отвъд Желязната завеса. Идеята за този импровизиран разказ се роди съвсем случайно. Въпреки, че не претендира за изчерпателност, ето част от спомените на Нора Михайлова за това, което най-много я е впечатлило в различната Америка. Тя неотдавна се върна от САЩ, след като е живяла четири години, заедно със съпруга и двете си дъщери, в град Александрия, щата Вирджиния.
За някои Щатите е страната на мечтите, но каква информация може да има човек без да се е запознал отблизо с живота там. Моите предварителни впечатления от Америка бяха само от филмите, които бях гледала, но нищо не можеше да се сравни с това, което преживях там.
Американците наистина четат
Първото ми впечатление от местната библиотека “Shirlington lybrary” беше, че вътре има Internet. Можех спокойно да сърфирам из електронните дебри и да не плащам за това. Голямата ми изненада бяха и филмите, които можех да видя, музиката, която можех да слушам както и за многото цветни списания, които можех да разлиствам на воля. Всъщност “Shirlington library” е една от красивите културни институции. Когато влезеш вътре, не може да не те лъхне тази атмосфера. Колкото за книгите – убедих се, че американците четат, и то много. В училищата до пети клас и по-нагоре е задължително ученикът да чете по половин час на ден, а родителят се разписва за прочетеното. Изискването е да се чете литература подходяща за възрастта, по избор. В училищата се правят и различни тестове, които да определят нивото на четене, степента на възприемане на текста, възможността за “сканиране”. Създава се истински интерес към четенето, по-скоро то се издига в култ. За времето, което прекарахме там, дъщеря ми прочете повече книги, отколкото аз бях прочела през целия си живот. Тя четеше със завидна скорост, за мен остана само да връщам и да вземам нови и нови книги. Нейната жажда за четене беше неутолима. Тя четеше навсякъде, дори когато пътувахме с часове, дори и когато ходехме на екскурзия, завършваше едната книга и започваше друга. Гледах и другите хора, те също бяха запалени по четенето. Взимаха с големи количества книги. Интересното беше, че ако закъснеехме с връщането на книга или филм, глобите бяха големи, но от друга страна можехме да възобновим срока на ползване на книгите или филмите по интернета. В самата библиотека имаше място за даряване на стари книги, списания и филми, които след това можеха да бъдат закупени за символична сума. Книгите, които се поръчваха, бяха опаковани в жълта хартия, защото американците държаха на правото на лична свобода – никой нямаше право да знае какво чете другият, от какво се интересува другият. Колко удобно беше всичко. Никога няма да забравя тихите и уютни часове, прекарани в библиотеката.
Американското възпитание
Интересното в общуването между американците са добрите думи. Вървейки по улиците на Александрия ме поздравяваха дори и непознати хора, всички бяха усмихнати. Случвало ми се е, когато пазарувам някой да ме бутне с количката, но веднага чувах думите “I'm sorry” (съжалявам). Хората живеят с друго отношение към ближния си, дори и ти да се сблъскаш с някого първата дума, която чуваш е “I'm sorry”.
Американските магазини
Скоро след като бяхме пристигнали в Америка, докато пазарувах ми направи впечатление, че касиерът не искаше да приеме парите ми. Помислих си, че има нещо нередно. Тогава той ми обясни, че трябва да му подам парите на ръка, а не да ги оставя на щанда. Следващият път внимавах. Това беше нещо като познание за скритите жестове. Парите се дават на ръка и се приемат на ръка. Това е знак за уважение към касиера, към неговата професия.
Американското училище
Училището в Александрия беше много различно от нашите. Децата, които не знаеха английски или имаха слабо познание върху езика, се отделяха и се обучаваха индивидуално, докато не навлязат в материала. Никой не оказваше психологически натиск върху тях. Върху нито едно дете не беше поставен етикет, че не знае. Оценките никога не се казваха пред другите деца. Учениците получаваха резултатите си, запечатани в плик. Отговорността на учителя беше много голяма, защото повечето време учениците прекарваха в училище. За домашни обикновено не се даваха много и дълги задачи, или да се зубрят уроците. Всъщност – никога никой не изпитваше учениците пред дъската – да разкаже урока, по-скоро атмосферата в училище беше приятелска. Сравнявайки всичко това с българската училищна система виждам колко големи са различията и колко много положителен опит може да вземе българското образователно министерство. В САЩ учителят е на почит, неговата дума е закон – без крясъци, без уговаряне, без груби думи. Родителските срещи бяха положително изживяване. Учителят гледа позитивно на детето, подчертават се предимствата на ученика и това, върху което трябва да се наблегне. По време на една от нашите екскурзии с ученическия автобус, забелязах едно дете, което беше малко по-различно. То беше аутист. Момчето беше напълно приобщено към останалите, но имаше отделен учител, който се грижеше за него, подпомагаше го. Не усетих това дете да е по-различно от другите, по начина, по който другите – ученици, учители се държаха с него. Той беше специален, но с него се държаха като с равен.
Алкохолът и младите в Америка
Младите хора не консумират алкохол, докато не навършат 21 години. Ще кажете, че се шегувам, че всъщност всичко е само на думи, на хартия. В действителност на младежите до 21 години не е разрешено да пазаруват алкохол и цигари. Във всеки магазин, в който се продаваше алкохол, имаше надпис, че лице до определената възраст не може да се снабди с алкохол. Но... не дай си Боже да изглеждаш по-млад и да искаш да си купиш биричка, веднага ти искат личната карта, за да свидетелстваш, че имаш навършени 21 години. Забраната се следи стриктно, дори и от полицията пускат подставени лица, които да изпробват дали не продават алкохол в даден магазин.
Децата не се разхождат сами по улиците
В Америка изчезват хора. Това е факт. Там законите са строги и по отношение на оставянето на децата без настойник. Не може едно 10 -12 годишно дете да се разхожда по улиците без придружител, защото рискува да не се върне повече в къщи. Аз получавах по пощата редовно картички с портрети на изчезнали лица, някои бяха изчезнали от години, но им се правеше портрет с фото робот, който да възстанови предполагаемия сегашен портрет на човека.
Пред училищата имаше полиция, която организираше възможността учениците да пресичат безпрепятствено улицата. Ще речеш нищо работа, а то си е много напрегната и отговорна задача. Дори и по малките улички. Пред близкото училище имаше полицайка, която спираше колите винаги, когато пресичаха родители и деца. Тя се хвърляше самоотвержено пред колите и с едно размахване на ръце въдворяваше ред. Това не беше изключение само за едно училище, то беше навсякъде. Транспортът за учениците беше различен от градския транспорт. Имаше специални училищни автобуси, които прекарваха учениците до желаното училище и до дома. Всеки автобус беше снабден с камера, която да следи за нередности. Затова имаше ред.
Американската храна
Тук си дойдохме на темата. Веднага да започна, че в така наречените заведения за fast food се хранят предимно бедни хора, защото храната съдържа много холестерол. В Америка има Organic food (органична храна) – (т. е., храна, в която няма хормони и различни вредни добавки), както и обикновена храна. Всъщност с Organic food се хранят само най-богатите, по простата причина, че е доста скъпа. (Като в България.) Така че за обикновения американец остава обикновената храна. В Америка всичко е огромно – семейни пакети с пържоли, 3-4 литрови млека и т. н. Като че ли американците, за разлика от българите, не залягат толкова много на хляба. Хляб имаше, но беше нарязан на филии и вкусът му беше сладък. Всъщност един такъв хляб можеше да престои една седмица в плика и да не се развали. Колкото до шунката – закупена шунка можеше да престои една-две седмици, без да промени нито вкусовите си качества, нито вида си, винаги си стоеше свежа, сякаш току-що купена. Това говореше за многото консерванти, които съдържаше. В Америка най-много ми липсваха българските домати. Такива домати не можеха да се намерят изобщо. Местните домати бяха безвкусни, дори по-лоши и от нашите парникови домати. Затова пък ги имаше целогодишно.
Интересното беше обслужването в ресторантите. Когато отидох за първи път на ресторант и платих сметката, към мен се обърна сервитьорът и аз го изгледах с недоумение, “какво ли иска”, оказа се, че на сервитьора трябва да се даде десет процента бакшиш върху сметката. Това беше нещо ново за мен. Та както споменах, че в Америка всичко е голямо, отивайки на кафене, не очаквайте да ви се сервира кафе в нормални размери. Голямо беше учудването ми, когато от “Starbucks” (известно кафене) ми направиха “малко” кафе, което беше една 250 мл чаша. Това е малкото кафе, ми обясниха. Тяхното малко кафе беше толкова голямо, че можеше да ми стигне за цял ден, ако не се приеме фактът, че беше доста рядко. Но и с това се свиква.
Американският шопинг
Най-интересният ден е Black Friday, след Деня на Благодарността. Още след сервирането на пуйката пред големите магазини за техника идват хора, снабдени с палатки, които се зареждат от вечерта там, през нощта се отварят магазините и тогава се получава нещо като истерия за закупуване на стоки с намалени цени. Това така и не можах да го разбера. Но някои хора ходят там за спорта, за вълнуващото изживяване да си купиш нещо на сметка.
Пътища за велосипеди
Около Александрия, градът, в който живяхме, имаше велосипедни алеи, по които караха много запалени велосипедисти. Най-важното правило при колоездачите беше да се носи предпазна каска, докато се кара колело, дори и в най-горещите дни през лятото. Това беше израз на гражданска позиция, на отговорността към себе си.
Американската Коледа
Коледа е един вълнуващ празник за всички. Всъщност всичко започва около месец, месец и половина преди същинската Коледа. Местното радио 97.1 Wash FM излъчва 24 часа в денонощието Коледни песни. Но ... пригответе се за изненада ... слушане на коледни песни през юли. Нещо съвсем необичайно, случва се един път в годината, през месец юли. Коледното тържество започва със запалване на елхата в Shirlington. Нещо изключително вълнуващо. За Коледните празници американците си разменят много подаръци, понякога дори и не толкова нужни.
В местната църква се получава списък от Дома за социални грижи. Хората от тези домове си правят списък с подаръците, които искат да получат. Не си мислете, че искаха много – пижами, чорапи, тениски – нищо излишно.
Никога няма да забравя моята първа Коледа в Щатите. От църквата организираха Christmas Carols – пеене на песни. Обикаляхме в околните къщи и пеехме коледни песни. Беше много забавно.
Колкото за shopping-a – той се издига в култ по това време. След Коледа всички стоки се намаляват и много от нещата могат да се закупят с 50%, а след около една седмица и до 75% намаление.